Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Бартоломю Лоурънс, но приятелите ми ме наричат Барт. А вие сте?
— Касандра… Ейнджъл.
Доста се забави преди да произнесе Ейнджъл. Погледът, който й отправи, показваше, че не й повярва, но това не я интересуваше. Той я задържаше и заради него губеше ценно време. Внезапно Катрин се появи на вратата на ресторанта огледа фоайето.
— Но за вас съм госпожа Ейнджъл — рязко добави Каси, ядосана на себе си, че въобще бе разговаряла с този мъж.
Отдалечи се, без да му каже повече нито дума. Разполагаше с десет секунди, за да попита за съобщения на рецепцията, преди майка и да се присъедини към нея. Изненада се, когато този път й подадоха бележка. Каси едва успя да я скрие в дланта си и Катрин вече бе зад нея. Майка и мина покрай Бартоломю Лоурънс, без да го познае.
— Каси, какво правиш?
Младата жена се обърна и видя, че Лоурънс все още стоеше там, където го бе оставила и навярно отлично чуваше какво си говорят. Внезапно и хрумна какво да отговори.
— Просто проверявах дали Ейнджъл вече е пристигнал, мамо — рече тя и многозначително добави: — Точно сега присъствието му би било добре дошло.
Катрин проследи погледа й в посока на Лоурънс и я разбра. Мъжът чу думите на Каси и се засмя, но се отдалечи.
— Досаждаше ли ти? — наежено попита Катрин.
— Не съвсем. Той ме позна, завърза разговор и се представи.
— А извини ли се?
— Аз му намекнах, че ни дължи извинение, но той ми отвърна, че грубостта му е била артистична изява и че той се стреми да я усъвършенства. Както и да е, намирам го за доста неприятен и се опитах да го сплаша с Ейнджъл. Той не ми повярва.
— Достатъчно е само да видиш този твой стрелец, за да разбереш, че е хладнокръвен убиец.
— Той не е…
— Няма значение — прекъсна я Катрин и я поведе към стълбите. — Но аз определено ще разопаковам револвера си.
ГЛАВА 31
Името на детектива бе Финъс Кирби. Той бе наел стая в същия хотел, дори на същия етаж. Но Каси не можеше да се втурне към стаята му, веднага след като прочете бележката му. Не й бе приятно, че се налагаше да обезпокои съня му, но не желаеше да обяснява на майка си, защо е наела детектив.
Така че изчака, докато Катрин си легна. Не възнамеряваше да рискува и затова се приготви за сън и също си легна. Това бе предпазна мярка в случай, че майка й не можеше да заспи и влезеше в стаята й, за да си поговорят, нещо, което често се случваше.
Беше малко след полунощ, когато Каси отново се облече и предпазливо се измъкна от стаята си. Откри стаята на господин Финъс Кирби в другия край на коридора. Почука много тихо на вратата и след малко се чу някакво ръмжене от другата страна. Минута по-късно вратата се отвори и младата жена се озова лице в лице срещу сърдит мъж, облечен в дълъг жълт халат, от края на който се подаваха крака, обути в чорапи. Мъжът бе на средна възраст, с внушителна фигура, обикновено лице, но с остри и проницателни сини очи.
Когато я видя, лицето му видимо омекна.
— Извинете, госпожице. Помислих, че е някой от персонала. Да не би да сте се загубили?
— Не, сър, аз съм Касандра Стюарт. Аз ви наех.
Мъжът отново се намръщи.
— Знаете ли колко е часът, мис Стюарт?
Тя потрепери.
— Да, знам, но не мога да чакам до сутринта. Тук съм с майка си и предпочитам тя да не узнае, че съм ви наела. Разбирате ли, тя не харесва съпруга ми, а работата, заради която се обърнах към вас, засяга него.
Финъс въздъхна.
— В такъв случай предполагам, че е по-добре да влезете и да седнете.
До камината имаше два стола. Той сложи още една цепеница в огъня и седна на единия стол, на чиято облегалка бяха метнати дрехите му. Издърпа сакото си и извади от вътрешния му джоб малък бележник и молив.
— И така, какво мога да направя за вас, мис Стюарт? — попита той и започна да дращи нещо в бележника си.
Каси се настани на стола срещу него.
— Бих искала да открия родителите на съпруга си.
— Изчезнали ли са?
— Не съвсем. А и той не ми е истински съпруг… искам да кажа, че в момента е, но скоро ще се разведем. — Събеседникът й повдигна вежди и Каси побърза да го увери: — Това няма нищо общо с настоящата работа. Аз искам да му помогна да се събере със семейството си, нещо като прощален подарък.
— Много похвално — отбеляза детективът. — Как се казват тези хора?
— Тъкмо тук е най-трудната част. Той е бил твърде малък, за да си спомня имената им. Разбирате ли, бил е отвлечен, откраднат от един човек, който живеел в планината. Всичко това се е случило точно в този град преди двадесет години. Съпругът ми е прекарал следващите девет години в някаква усамотена хижа в Скалистите планини. Той не е сигурен дали е бил на пет или шест години, когато са го отвлекли. Родителите му не са живеели тук. Той си спомня само, че са дошли в Сейнт Луис с влак, така че или са минавали през града, или са дошли на гости при някого.