Ангел на греха

— Сигурна ли сте, че не сме се срещали?

— Напълно — увери го Каси. — Всъщност, да… видяхме се за кратко в един моден магазин.

Той се усмихна.

— А, да, вие сте младата дама, придружавана от онази вещица.

Каси повдигна вежди. Явно грубите обноски бяха присъщи на този красавец.

— Тази вещица е моята майка. Високомерието ли е причина за грубото ви поведение, господине, или просто ви липсва възпитание?

— Това е един вид артистичен маниер, които дамите от моя кръг намират за доста предизвикателен.

Каси бе уверена, че той наистина си вярваше и реши да го предупреди:

— Ако продължавате да се навъртате наоколо, господине, ще разберете какво означава истинско предизвикателство, защото майка ми вероятно ще извади револвера си от багажа, ако ви види да разговаряте с мен.

Тя си помисли, че това ще го накара мигом да изчезне, но той я изгледа развеселено.

— Майка ви носи оръжие?

— Само когато идва в града.

— Но Сейнт Луис не е опасен.

— Точно затова е прибрала колта си в багажа. Обикновено го носи със себе си.

— Да не би да искате да кажете, че сте от Запада?

Видимата му изненада я учуди.

— И какво, ако сме?

— Но това е очарователно! — възкликна младият мъж и тя нито за секунда не се усъмни в искреността на интереса му. — Виждали ли сте истински индианци? Присъствали сте на някои от тези двубои с револвери по средата на улицата, за които толкова сме чували?

Нямаше намерение да му отговаря. И преди бе срещала хора, като него, които изгаряха от желание да чуят за „Дивия запад“, но никога не биха се осмелили да го посетят. През последните години се наблюдаваше необикновен възход и развитие на градовете, които бързо се разрастваха, подпомагани от увеличаващите се железопътни линии, появиха се и нови градове, които никнеха като гъби след откриването на поредното находище от злато или сребро, а повечето от градовете на Запад се намираха само на един или два дни път до железопътната гара. Но хора като този мъж никога нямаше да напуснат безопасния си и цивилизован живот, за да посетят „Дивия запад“, въпреки че с трепет слушаха разказите за тази примитивна част от страната и за диваците, които я населяваха.

В крайна сметка Каси реши все пак да му отговори, но да се държи малко нагло с този надут хубавец.

— Доста често виждаме малки банди от индианци, изгонени от племената си, но те обикновено нападат само отдалечените селища, а понякога и дилижансите. Ала те не са такава опасност, както някога. Миналия месец участвах в двубой с револвери, но той приключи твърде бързо, за да се изпита цялото вълнение от предизвикателството. Моят куршум само рани противника. Честта да го убие се падна на един прочут с бързината и точността си стрелец на име Ейнджъл. Всъщност наричат го Ангела на смъртта. Чували ли сте за него?

— Не бих казал, че съм. Защо го наричат „Ангел на смъртта“?

— Защото никога не пропуска целта и винаги стреля, за да убие. — Каси реши, че е изгубила твърде много време да се прави на недодялана жителка на Дивия запад и сухо добавя: — А сега, ако ме извините, господин…