![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
След показанията на Тени съдът се оттегли, а Денис беше върнат в затвора. Той внимателно съблече новия си костюм и го сложи на закачалка. Един от надзирателите го прибра. Денис се излегна на леглото си, затвори очи и се запита как ще свърши този кошмар. Той знаеше, че свидетелите лъжат, но дали съдебните заседатели също го знаеха?
На следващата сутрин Бил Питърсън призова на свидетелското място Синди Макинтош, която призна, че е била в затвора за фалшифициране на чекове. Там се запознала с Денис Фриц и Рон Уилямсън. Тя свидетелства, че е чула как двамата си говорят и Рон попитал Денис за снимките на Деби Картър, направени на местопрестъплението.
„На леглото ли беше или на пода?“ — попитал Рон.
„На пода“ — отговорил Денис.
Макинтош призна, че не е получила присъда за фалшифицирането на чекове.
— Платих ги и ме пуснаха — обясни тя.
Когато свърши с доносниците, Питърсън се върна към по-правдоподобни доказателства. Съвсем малко по-правдоподобни. Той призова последователно четирима свидетели, които работеха в щатската криминологична лаборатория. Влиянието, което оказаха на съдебните заседатели, беше огромно — както винаги става в такива случаи. Те бяха образовани, обучени, опитни специалисти, които работеха за щата Оклахома. Бяха експерти! И бяха дошли, за да свидетелстват срещу обвиняемия и така да докажат вината му.
Първият беше специалистът по пръстови отпечатъци Джери Питьрс. Той обясни на съдебните заседатели, че е изследвал двайсет и един отпечатъка, взети от апартамента и колата на Деби, от които деветнайсет се оказали нейни. Един от отпечатъците съвпаднал с тези на детектив Денис Смит и един с Майк Карпентър. Нито един не бил оставен от Денис Фриц или Рон Уилямсън.
Беше странно, че специалистът по пръстови отпечатьци беше извикан в съда, за да свидетелства, че нито един от отпечатъците не е оставен от обвиняемия.
Лари Мълинс описа как за втори път е свалил отпечатъци от дланите на Деби миналия май, когато бяха ексхумирали тялото. Той беше дал новите отпечатъци на Джери Питърс, който на свой ред изведнъж беше забелязал неща, които не беше видял преди четири години и половина.
Тезата на обвинението — същата, която щеше да бъде използвана и срещу Рон Уилямсън — беше, че по време на продължителното насилие върху Деби тя е била ранена, кръвта й някак си се е озовала на лявата й длан и точно тази длан е докоснала стената в спалнята й. И тъй като отпечатъкът от дланта не беше на Рон или Денис и със сигурност не можеше да бъде оставен от истинския убиец, оставаше да е на Деби.
Мери Лонг беше специалист криминолог, която работеше предимно с телесни течности. Тя обясни на съдебните заседатели, че при около 20 процента от всички хора кръвната група не може да бъде определена от слюнката, спермата или потта. На технически жаргон тези хора се наричат „несекретиращи“. Според нейния анализ на кръвта и пробите от слюнката на Рон и Денис със сигурност и двамата бяха такива.
Човекът, който беше оставил следи от сперма на местопрестъплението, вероятно също беше такъв, но Лонг не беше съвсем сигурна, защото количествата не бяха достатъчни.
По този начин 80 процента от населението попадаше извън границите на подозрението. Или „около“ 80 процента, плюс-минус няколко. Въпреки това Фриц и Уилямсън се сдобиха с подозрителното название „несекретиращи“.
Математическите доказателства на Лонг обаче се провалиха при кръстосания разпит, когато Грег Сондърс я принуди да признае, че повечето от кръвните и слюнчените проби, които беше анализирала в случая с Картър, са били на „несекретиращи“ индивиди. От двайсетте проби, които беше изследвала, дванайсет бяха на такива, включително тези на Фриц и Уилямсън.
Шейсет процента от заподозрените в нейния списък заподозрени бяха „несекретиращи“ за разлика от средностатистическата стойност за страната, която беше само 20 процента.