Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми за живота си в Глейс Бей — караше я Филип.
— Ще ни отнеме поне пет минути — смееше се Лара.
— Не, сериозно. Наистина искам да знам.
Тя му разказваше за пансиона, но не можеше да си наложи да говори за баща си. Разказа му и за Чарлс Коун и Филип рече:
— Браво на него! Бих искал да се запознаем някой ден.
— Непременно.
Лара му разказа преживяването си с Шон Макалистър и Филип възкликна:
— Копеле такова! Бих го убил! — после притисна Лара до себе си. — Вече никой няма да може да те нарани.
Филип подготвяше един концерт. Тя слушаше как изсвирва три тона, повтаря ги отново и отново, после продължава бавно и постепенно увеличава темпото, докато най-после отделните фрази се слеят в едно.
В началото Лара влизаше при Филип, докато той свири, и го прекъсваше:
— Скъпи, поканени сме за уикенда в Лонг Айланд. Искаш ли да отидем?
Или: „Взех билети за новата пиеса на Нийл Саймън.“ Или: „Хауард Келър иска да ни покани на вечеря в събота.“ Филип се опитваше да бъде търпелив. Накрая каза:
— Лара, моля те, не ме прекъсвай, когато свиря. Това нарушава концентрацията ми.
— Съжалявам — отвърна Лара. — Но не разбирам защо се упражняваш всеки ден. Не ти предстои концерт.
— Упражнявам се ежедневно, за да мога да давам концерти. Разбираш ли, скъпа, когато строиш сграда и стане някаква грешка, тя може да се поправи. Може да се промени проектът или канализацията, или осветлението. Но при един рецитал аз нямам втора възможност. Свиря на живо пред публиката и всеки тон трябва да е съвършен.
— Съжалявам — извини се Лара. — Разбирам.
Филип я прегърна.
— Има стар виц за един човек, който вървял из Ню Йорк с калъф за цигулка. Изгубил се, спрял някакъв непознат и го попитал: „Как се стига до «Карнеги Хол»? С упражнения — отвърнал непознатият — с упражняване.“
Лара се разсмя.
— Върни се при пианото си. Няма да те безпокоя.
Тя седеше в кабинета си, заслушана в далечните звуци от свиренето на Филип и мислеше: „Имам голям късмет. Хиляди жени биха ми завидали само за това, че си седя тук и слушам как свири Филип Адлър.“
Само й се искаше да не се упражнява толкова често.
И двамата обичаха да играят табла. След вечеря сядаха пред камината и шеговито се впускаха в ожесточена борба. Лара особено много ценеше тези моменти, когато бяха сами.
Подготвяха откриването на казиното в Рино. Шест месеца по-рано Лара и Джери Таунзенд проведоха съвещание.
— Искам за откриването да прочетат чак в Тимбукту — каза му Лара. — Ще докарам главния готвач от „Максим“. От теб искам да осигуриш най-нашумелите таланти. Започни с Франк Синатра. Списъкът на поканените трябва да включва най-известните имена на Холивуд, Ню Йорк и Вашингтон. Искам хората да се борят, за да бъдат включени в този списък.
Сега, докато го четеше, Лара рече:
— Добра работа си свършил. Колко души отклониха поканата?
— Две дузини. Не е лошо за списък от шестстотин поканени.
— Съвсем не е лошо — съгласи се Лара.
Една сутрин Келър й се обади:
— Добри новини. Швейцарските банкери позвъниха, че пристигат утре, за да се срещнат с теб и да обсъдите смесеното дружество.
— Чудесно — отвърна Лара. — В девет часа в моя кабинет.
— Ще уредя всичко.
На вечеря Филип й каза:
— Лара, утре ще правя запис. Ти не си присъствала друг път, нали?
— Не.
— Искаш ли да дойдеш.
Лара се колебаеше, мислейки за срещата с швейцарците.
— Разбира се — отвърна тя.
Обади се на Келър:
— Започни срещата без мен. Ще дойда веднага щом мога.
Звукозаписното студио се намираше на Тридесет и четвърта улица в голям склад, пълен с електронна техника. В залата седяха сто и тридесет музиканти, а в остъклената контролна кабинка работеха тонтехниците. Струваше й се, че записването върви много бавно. Непрекъснато спираха и започваха отначало. В една от почивките тя се обади на Келър:
— Къде си? — попита я той. — Аз ги задържам, но те искат да говорятстеб.
— Ще дойда след час или два. Продължавай разговорите.
Два часа по-късно звукозаписът все още продължаваше. Лара отново телефонира на Келър.
— Съжалявам, Хауард, но не мога да си тръгна. Кажи им да дойдат утре.
— Кое е толкова важно? — попита той.
— Съпругът ми — отвърна Лара и затвори телефона.