Друидите на Шанара

Огромно усилие им струваше да се доберат до дефилето, вятърът брулеше толкова силно, че те едва напредваха. Когато достигнаха тъмното устие, Урдите отново се появиха, този път още по-близо, преодолели последната миля необичайно бързо. Копия, стрели и някакви странни остри ками пронизваха въздуха и се забиваха на притеснително малко разстояние от тях. Групата се втурна към прохода с надежда, че високите му стени ще я скрият.

Тук дъждът се изливаше като из ведро и нямаше никаква светлина. От стените на тесния коридор се издаваха напред остри скали и ги жулеха, докато минаваха покрай тях. Времето беше спряло сред вихрушката на вятъра и тътена на гръмотевиците и те сякаш нямаха никакви шансове да избягат. Морган избърза напред, за да бъде близо до Куикнинг, решен да я защитава при всички обстоятелства.

Когато най-сетне излязоха от дефилето, те се озоваха на една пътека, която минаваше по скали, високо покрай коритото на Раб, чиито води бушуваха и се обливаха в бяла пяна. Дийс ги поведе по тази пътека без никакво колебание, като им подвикна нещо окуражаващо, но гласът му се изгуби сред бурята. Те тръгнаха в една редица по назъбената пътека, Дийс ги предвождаше, Каризман, Куикнинг, Морган и Уокър Бо го следваха, а Пи Ел вървеше последен. Дъждът плющеше, вятърът ги пронизваше, а шумът на реката ги заглушаваше.

Когато първите Урди се появиха в устието на дефилето, никой не ги видя. Едва когато оръжията им започнаха да се удрят в скалите край бягащата група, всички забелязаха тяхната близост. Едно копие засегна рамото на Пи Ел, но той положи усилия да продължи. Останалите започнаха да напредват по-бързо, като отчаяно се стремяха да избягат от преследвачите си и непрестанно се подхлъзваха в бързането си. Морган хвърли поглед назад и видя как Уокър Бо се обърна и запрати нещо сред бурята. Мигновено въздухът бе огрян от сребриста светлина. Копията и пиките се завъртяха и паднаха обезвредени долу. Урдите, подплашени от магията на Мрачния чичо, отстъпиха назад през дефилето.