Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Трак, трак, трак.
Дан-дан-дан.
Пжжжт — направи Реймънд, когато завъртя рязко руля и взе остър завои.
Бум-тряс — чисто новият голям камион се обърна с трясък и разсипа товара си.
— Нещо се повреди. — Реймънд се стовари върху руля. „Саламандър“ започна да пада с шеметна бързина надолу.
— Завърти руля обратно! Завърти обратно! — извика професор Мерлин, когато видя, че големият кораб почти закри небето.
— Въртя обратно. — Реймънд завъртя обратно колкото му позволиха силите. Корабът потрепери и рязко спря във въздуха. А първият от двата приближаващи се бойни хеликоптери се удари в кърмата му и експлодира.
— О, господи! — възкликна Реймънд.
Вторият хеликоптер се приближи и откри огън по командната кабина.
— Леле-мале! — измърмори Реймънд, намерил укритие на пода.
— Ооох! Аааагх! Оууууу! и т.н. — се разнесе откъм циркаджиите долу, когато горящи парчета от първия хеликоптер се посипаха по улицата.
— Не го правя както трябва — въздъхна Реймънд. — Я да опитам да го придвижа напред и после вляво.
Напред и после вляво.
Големият кораб се втурна напред, а след това направи ляв завой.
— Назад! Назад! — развика се пилотът на хеликоптера. — Тоя се опитва да прави таран, назад.
— А мога да опитам да върна назад, после малко вдясно — каза си Реймънд.
Назад и малко вдясно.
— Дръпнете назад, отново идва право срещу нас.
— Дали пък да не се спусна малко надолу, после малко вляво, леко нагоре и…
— Катапултирам! — извика пилотът на хеликоптера и в този момент параходът „Саламандър“ се удари в него: малко надолу, после малко вляво, леко нагоре и край с хеликоптера.
Последва втора голяма експлозия.
И другият хеликоптер беше ликвидиран.
— Нагоре, надолу, встрани и в кръг. Ето, хванах му цаката. — Реймънд въртеше руля ту вляво, ту вдясно. Големият презокеански параход ту се вдигаше, ту се гмуркаше, ту завиваше рязко.
Беше огромен кораб и беше по-правилно да се спуска малко по-бавно. Доста по-бавно. Значително по-бавно.
Много, много по-бавно.
— Пазете се от вратите! — Реймънд се вкопчи в руля. — Приземява се. Леле боже!
Ама само как помете цялата редица магазини.
Гледката си заслужаваше.
Много прах и падащи парчетии.
Святкащи електрически проводници.
Хукнали презглава циркаджии.
Нестихваща дандания.
Още по-голям хаос.
Последва ужасното стържене при триенето на корпуса в земята.
Още няколко експлозии.
Още хаос.
Внезапна пълна тишина.
И тогава…
— Божичко! — изграчи Реймънд и се срути в безчувствена купчина. — Май че потопих кораба.
19
Саймън се събуди без обичайния си вроден оптимизъм, с който обикновено посрещаше настъпващия ден. Освен всичко друго имаше ужасно главоболие. Много по-силно от което и да било преди изпитано. Предположи, че е в резултат на конската доза барбитурати, с които го бяха натъпкали миналата нощ.
Последните часове от нея бяха протекли твърде неприятно за Саймън. Груби ръце се бяха стоварили върху чувствителната му особа. Безцеремонно му бяха свалили якето. Вероломно му бяха надянали кожен намордник. А след това… О, след това дойде и голямата инжекция.
А после… Божичко, Божичко, Господи Божичко.
После настъпи онзи ужасен миг.
Мигът, в който го хвърлиха в килията на участъка.
Какво пък му е толкова ужасното, ще кажете вие. В края на краищата, всекиму се е случвало по едно или друго време да попадне в участъкова килия. Нали така? Да, така е. Но тук става въпрос за другите обитатели на килията и за това какво сториха те на Саймън.
Да! Точно за ТОВА!
Саймън си спомни заключителните думи на инспектор С’Мърт, казани с голямо злорадство: „Тук те чака един твой приятел да си побъбрите. Заловихме го, че обикаля около къщата на Драскача с пушка, за която няма разрешително. Не можехме да безпокоим ветеринаря в този късен час и затова трябваше да затворим и кучето му при него.“
След което изпадналият в наркотично опиянение Саймън беше хвърлен в килията. Увит като пашкул и безпомощен, оставен на грубата нежност на Дик Годолфин и неговия мелез.
— Ааааааааааааааааааааааагх!
Саймън направи опит да се измъкне от усмирителната риза. Кажете, че това не е вярно. Кажете, че е било само сън. Кажете, че не му бяха направили ТОВА.
Всичко друго, но не и ТОВА.
Но му го бяха направили.
Саймън се загледа през решетките на прозорчето.