Трите карти

— Не е едно и също.

— Защо? Защото си умна, обществено активна и богата чернокожа жена, а аз съм наркоман от бедняшки квартал, така ли? — насмешливо попита Еди. Искаше му се да се пошегува, за да я поразведри, ала Одета гневно възкликна:

— Престани да ми напомняш, че съм чернокожа!

Младежът въздъхна.

— Добре, но ми трябва време, за да отвикна.

— Действително е трябвало да посещаваш дискусионния клуб.

— Майната ти! — сопна се той, ала погледът и му подсказа, че разликата помежду им не е само цветът на кожата им, а начинът им на мислене и изразяване. Бяха като хора, обитаващи различни острови, между които вместо океанската шир се простираше времето. Почувства се безпомощен, защото не можеше да промени нищо. — Не искам да споря с теб, а да те накарам да осъзнаеш факта, че не сънуваш.

— В краен случай бих могла да действам, съобразявайки се с третото ти предположение, ако дадената ситуация не се промени…, но при едно условие: да разбереш, че има огромна разлика между онова, което се е случило с теб и с мен. Толкова огромна, че си пропуснал да я забележиш.

— Тогава ми я покажи.

— В съзнанието ти няма бели петна. А аз установих, че ми се „губят“ големи периоди от време.

— Не разбирам.

— Много е просто: ти си спомняш всичко, което ти се е случило: самолета, нападението на този… — Тя намръщено кимна към хълмовете, накъдето се беше отправил Стрелецът. — Спомняш си как си скрил наркотиците, как те е арестувал митничарят и всичко останало. Историята ти е невероятна, но в нея няма липсващи звена… Ще ти разкажа какво се случи с мен. Върнах се от Оксфорд и бях посрещната от нашия шофьор Андрю, който ме закара вкъщи. Изкъпах се и внезапно ми се приспа. Измъчваше ме страхотно главоболие, а от опит знаех, че единственият лек за мигрената е сънят. Наближаваше полунощ, но реших да гледам последните новини по телевизията. Неколцина от сподвижниците ми бяха освободени, но повечето още бяха в затвора. Исках да разбера какво се е случило с тях. Облякох халата си и отидох да включа телевизора в дневната. Говорителят започна емисията, съобщавайки за последната реч на Хрушчов относно американските съветници във Виетнам. Точно когато каза: „Ще излъчим репортаж от…“, внезапно изчезна и аз се озовах на този бряг. Казваш, че си ме видял през някаква вълшебна врата, която сега е изчезнала, да крада в универсалния магазин „Мейси“. Всичко това е пълен абсурд, но дори да беше истина, не бих крала фалшиви скъпоценности. Не обичам да се кича с бижута.