Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Ще обсъдя въпроса със съпругата си. Ще ви се обадя утре сутрин. Дайте ми номер, на който да ви открия.
Усмивката в гласа стана по-осезаема.
— Ще ти дам домашния си номер. Имам чувството, че ставаш рано — също като мен. Обади ми се, по което искаш време след шест сутринта.
Когато се върна в кухнята, Маделайн още бе на масата, но настроението й се бе променило. Четеше „Таймс“. Той седна под прав ъгъл срещу нея, така че да е с лице към старата камина в стил „Франклин“. Загледа се натам, без да я вижда в действителност, и започна да масажира челото си, сякаш решението, което трябваше да вземе, бе мускулно схващане и масажът щеше да помогне.
— Не е толкова трудно, нали? — попита го Маделайн, без да вдига поглед от вестника си.
— Моля?
— Онова, за което мислиш.
— Окръжният прокурор настоява за помощта ми.
— А защо да не го прави?
— При нормални обстоятелства външен човек изобщо не би бил допуснат до случая.
— Само че ти не си просто някакъв външен човек, нали?
— Предполагам, че връзката ми с Мелъри променя нещата.
Тя отметна глава и го прониза с остър поглед.
— Много ме поласка — добави Гърни, като се опита да не звучи поласкан.
— По-вероятно е просто да е описал точно таланта ти.
— В сравнение с капитан Родригес всеки би изглеждал гений.
Тя се усмихна на необичайната му враждебност.
— Какво ти предложи?
— Картбланш всъщност. Да действам през неговата канцелария. Макар че ще трябва да съм изключително внимателен да не настъпя някого де. Казах му, че ще реша до утре сутрин.
— Ще решиш какво?
— Дали да приема, или не.
— Ти да не се шегуваш?
— Толкова ли е лоша идеята?
— Исках да кажа да не се шегуваш за това, че още не си решил?
— Много неща са заложени на карта.
— Повече, отколкото си мислиш — но въпреки това е ясно, че ще го направиш.
Тя се върна към вестника си.
— Какво имаш предвид — „повече, отколкото си мислиш“? — я попита след дълга минута мълчание.
— Изборът ни понякога има последствия, които не сме очаквали.
— Като например?
Втренченият й поглед му показа, че въпросът е глупав. След нова пауза той добави:
— Имам чувството, че дължа това на Марк.
В погледа й проблесна още нещо: ирония.
— Това пък за какво беше? — попита уморено той.
— Просто досега никога не си го наричал с първото му име.
Глава 27
Сближаване с главния прокурор
Сградата на окръжния административен център носеше това скучно наименование от 1935 г. По-рано се е наричала „Лудницата Бъмбълби“. Основана била през 1899 г., благодарение на щедростта (и временното умопомрачение, според обезнаследените му роднини, безрезултатно оспорващи завещанието) на британския преселник сър Джордж Бъмбълби. Мрачното новосъздадено здание, покрито със стогодишни сажди, се издигаше заплашително над градския площад. Намираше се на около километър и половина от полицейския участък и на час и петнайсет минути път с кола от Уолнът Кросинг.
Сградата отвътре беше дори още по-непривлекателна, но по-точно противоположната причина. През 60-те години буквално я бяха изтърбушили, изградили наново помещенията и модернизирали. Заместили мръсните полилеи и дървената ламперия с ярки флуоресцентни лампи и бели стени. На Гърни му мина през ума, че предназначението на ярката изкуствена светлина вероятно цели да държи настрана лудите призраци на предишните обитатели. Това бе странна мисъл за човек, тръгнал на среща, на която щяха да се изяснят условията на новото му работно място. Реши да се съсредоточи върху онова, което му беше казала Маделайн на излизане сутринта: „той се нуждае от теб повече, отколкото ти от него“.
Размишляваше за това, докато чакаше да премине през сложната система за сигурност на входа. След като мина тази бариера, следвайки стрелките, стигна до една врата, върху чието стъкло с елегантни черни букви пишеше ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР.
Когато влезе вътре, рецепционистката на бюрото го погледна. Според Гърни, един мъж избира за свой асистент жена заради уменията й, пола й или заради престиж. Жената на бюрото отговаряше и на трите. Въпреки че беше може би около петдесетгодишна, косата, кожата, гримът, дрехите и фигурата й бяха толкова добре поддържани, че сексуалното й послание бе като електрически заряд. Преценяващият й поглед беше толкова хладен, колкото и чувствен. Малък месингов правоъгълник на бюрото съобщаваше, че името й е Елън Ракоф. Преди някой от тях да проговори, една врата отдясно на бюрото й се отвори и в приемната влезе Шеридън Клайн. Той се усмихна почти с топлота.