Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Хукна от скривалището си. Една жена изпищя, когато го видя да тича към тях, стиснал пистолет, но Хуан не й обърна внимание и се втурна в центъра на кръга.
Макс Хенли лежеше по гръб, кръв покриваше половината му лице и образуваше локва върху полираните дъски на палубата. Хуан повдигна главата му и притисна пръст към шията му, за да намери пулс. За негова изненада го напипа и съвсем не беше слаб.
— Макс? — повика го той. — Макс, чуваш ли ме? — Погледна към хората, които стояха наоколо. — Какво се случи?
— Простреляха го, грабнаха една жена и я помъкнаха надолу по стълбите.
Кабрило избърса кръвта от лицето на Макс и видя дълбока драскотина на слепоочието му. Куршумът само го беше облизал. Макс вероятно имаше мозъчно сътресение и се нуждаеше от няколко шева, но със сигурност щеше да се оправи.
— Моля ви, погрижете се за него — помоли Хуан и се изправи.
Втурна се надолу по стълбата, изпълнен с гняв. Аржентинците се бяха качили на „Бел“ откъм левия борд, затова той хукна през кораба и се спусна по друго стълбище на главната палуба.
Озова се пред входната врата. Тя беше отворена и зад нея се виждаше силует. Мъжът се обърна и Хуан видя, че е със скиорска маска. Пусна му два куршума в гърдите и той политна назад. Главата му се блъсна в нещо, което изкънтя и се стовари с плисък във водата.
Секунда по-късно ревнаха извънбордови двигатели. Хуан изтича до отворената врата и видя тясната като пура моторница да се отдалечава, оставяйки дълбок бял килватер с нарастването на скоростта. Вдигна пистолета, стисна го с две ръце, но не стреля. Беше твърде тъмно и се виждаха само силуети. Не искаше да улучи Тамара.
Наведе се, дишайки дълбоко, и се опита да се овладее.
Беше се провалил и сега Тамара Райт щеше да плати неговата сметка. Обърна се изпълнен с отвращение към себе си и разби от гняв едно стенно огледало.
Пое си още няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои и да започне да мисли трезво. Списъкът с услуги, които се налагаше да поиска, за да се измъкнат с Макс от тази бъркотия, щеше да е чудовищен. Ритъмът на „Бел“ се беше променил, явно капитанът бе намалил ход, за да могат да завият и да се върнат във Виксбърг. На пристанището щяха да чакат всички полицаи на смяна.
Щеше да му се наложи да говори бързо, за да не попадне в затвора. Накрая щеше да се докаже, че стрелбата му е била оправдана, но оставаше проблемът с фалшивата лична карта и нерегистрираните пистолети. Ето затова предпочиташе да работи в Третия свят. Там разумният рушвет в правилните ръце ти купуваше свободата. Тук минаваха няколко години, докато се стигне до присъда.
Горе на палубата хората още бяха скупчени около Макс, който бе успял да седне. Лицето му беше почистено от кръвта и един мъж притискаше бяла салфетка към раната на слепоочието му.
— Съжалявам — започна Макс, когато Хуан клекна до него: — Дръпнах Тамара зад мен, когато онзи започна да стреля. — Посочи главата си. — Паднах като чувал с картофи. Хванаха ли я?
— Да, но аз пипнах един от тях.
— По дяволите!
— Меко казано. — Телефонът на Хуан завибрира. Този път го извади, за да провери кой се обажда. — Това не е на хубаво. Лангстън, не си избрал най-подходящия момент.
— Няма да повярваш какво се случи преди два часа.
Хуан беше подредил пъзела точно в момента, когато аржентинците щурмуваха кораба, затова каза:
— Аржентина току-що е обявила, че анексира Антарктическия полуостров, и Китай вече е признал нейния суверенитет върху него.
— Как… — Гласът на Овърхолт заглъхна в недоумение.
— Освен това мога да се обзаложа, че когато утре този въпрос се повдигне в ООН, Китай ще се възползва от правото си на вето като постоянен член на Съвета за сигурност, за да попречи на резолюцията, която осъжда акта на анексията.
— Вече обявиха, че ще направят точно това. Откъде научи?
— Дълго е за обяснение. Първо се нуждая от една услуга. Познаваш ли някого в полицейското управление на Виксбърг? — попита Кабрило, когато корабният домакин се появи с две едри горили, въоръжени с гаечни ключове.
Секунда по-късно той вече лежеше по корем, едната горила беше седнала на гърба му, а другата притискаше краката му. Домакинът държеше в едната си ръка глока като тарантула, а в другата — мобилния телефон на Кабрило. Хуан не си направи труда да започне бой. Можеше да елиминира и тримата, но трябваше да се съобразява с Макс.