Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Бившият моряк Ковалски беше скочил на крака и безсилно стискаше юмруци.
На дисплея отново се появи Пейнтър, смаян и със зачервено лице. Наведен до Кат, той даваше нареждания по микрофона.
— … базата „Макмърдо“. Обявете тревога, кажете им веднага да пратят хеликоптери!
Грей безмълвно чакаше директорът и Кат да приключат.
Накрая Кроу отново насочи вниманието си към него.
— Сега разбираш с какво може да си имаме работа.
— Какво искате да кажете?
— Малко преди Леблан да се обади от Антарктида, специалистите в лосанджелиския Център за космически и ракетни системи потвърдиха първоначалното си предположение, че разрушенията, дигитално заснети от излизащия от строя спътник, са резултат от поредица метеоритни удари по Източното крайбрежие.
Пиърс си спомни опустошението, което беше видял преди броени минути, и си представи какво ще се случи, ако пет такива метеорита паднат в населен район.
— Специалистите смятат, че на Антарктида са паднали огромни метеорити с диаметър от седемнайсет до двайсет метра. Всеки от тях е бил с енергиен еквивалент на осем атомни бомби.
Грей мъчително преглътна.
„Нищо чудно че шелфът се откъсна от континента“.
Пейнтър продължи:
— Въз основа на подробен анализ на сателитния образ и като взимат предвид характеристиките на експлозиите, дълбочината на кратерите и изобщо мащабите на катаклизма, те предполагат, че такива щети могат да бъдат нанесени от метеорити, три пъти по-големи от онези на Антарктида.
Пиърс се вледени, като си представи всичките си приятели и роднини на Източното крайбрежие, включително в командването на Сигма.
— И това може да се случи не само на Източното крайбрежие — отбеляза директорът. — Ние видяхме само една снимка. Нямаме представа дали катаклизмът няма да е по-мащабен, даже глобален.
— Нито дали изобщо ще се случи — скептично прибави Грей. Но след онова, което беше видял със собствените си очи, с готовност щеше да заложи в полза на предпазливостта.
— Тъкмо затова искаме да открием спътника — отвърна Кроу. — В момента са мобилизирани всичките ни ресурси — Хъбъл, НАСА, британската Космическа агенция. Следим няколко метеора, които летят след опашката на кометата, някои с диаметър до двеста метра. Според всички анализи никой от тях не заплашва да удари Земята.
— А онези, които преди малко удариха Антарктида?
— Точно това е проблемът. Не можем да засечем всичко. На НАСА й трябваха петнайсет години, за да открие по-малко от десет хиляди астероида в близка орбита около Земята, което означава, че огромното мнозинство остават незабелязани. Да вземем например Челябинския метеорит, който експлодира над Русия миналата година. Дойде ни като пълна изненада. И ако не беше избухнал в горните пластове на атмосферата, освобождавайки голяма част от енергията си, щеше да удари Русия със силата на двайсет бомби като онази в Хирошима.
— Значи не сме сигурни за нищо.
Пейнтър хвърли поглед към Кат, сякаш се колебаеше дали да каже нещо.
— Какво има? — подкани го Грей.
Брайънт кимна на директора и той въздъхна тежко.
— Получихме още една смущаваща информация от Центъра за космически и ракетни системи. Още е рано за каквито и да е сериозни заключения, но един от физиците, който работил с доктор Джейда Шоу, анализирал нейните данни за гравитационните аномалии на кометата, същите онези вариации, които според доктор Шоу доказват наличието на тъмна енергия.
— И?
— Та този физик от ЦКРС е продължил да следи аномалиите с приближаването на кометата към Земята. И е убеден, че те се увеличават.
— Какво означава това?
Кроу отново стрелна с поглед Кат.
— Още чакаме отговор на този въпрос. Може да е нещо сериозно… а може да се окаже и маловажно. Ще научим чак след като бъдат събрани и анализирани още данни.
— Колко време ще отнеме това?
— Поне половин ден. Сигурно повече.
— Значи дотогава трябва да открием онзи спътник.
— В него може би са отговорите на всички въпроси.
— Пейнтър напрегнато впери очи в него. — Кога можете да заминете?
— Веднага. Ако Кат организира логистиката…
Тя се размърда на стола си.
— Мога да прехвърля групата на командир Пиърс в Монголия до изгрев-слънце.
— А групата на Монк? — попита Грей.
— Току-що получих информация от Казахстан — отвърна Брайънт. — Силна буря ще ги забави за кратко. Но ако няма други проблеми, още предобед би трябвало да пристигнат в Улан Батор.