Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
От прага Арслан отправи последна заплаха към братовчед си. Всъщност тя се отнасяше за всички:
— Докато ви нямаше, моите воини заредиха експлозиви из този лисичарник. Скалата ще се разпадне на прах, всичко ще се срути. И накрая тежкият кораб ще се срути отгоре ти, ще стане твой надгробен камък. Никой не ще научи какво се е случило тук.
Неколцина от хората му грубо се изсмяха.
Държаха автоматите си насочени към групата, особено към Монк и Дънкан — явно разбираха коя е най-голямата опасност за плановете им.
— Убийте ги — заповяда им Арслан. — И после ни настигнете горе.
Санджар погледна Рейчъл, вдигна очи към тавана и след това погледна сокола.
Трябваше й само миг, за да го разбере.
Никой не й обръщаше внимание. Тя се пресегна и смъкна качулката от главата на Херу.
Санджар извика някаква команда на родния си език и посочи Арслан. Птицата устремно изхвърча от пръта и се понесе към скалния таван.
Дулата на автоматите последваха сокола. Гърмежите почти оглушиха Рейчъл.
Невредим, Херу се спусна като перната стрела, изстреляна от лъка на Санджар. Ноктите му се забиха в главата на Арслан и разкъсаха бузата и скалпа му. Мощните криле зашибаха лицето му и го принудиха да падне на колене и да закрещи от болка.
В този момент в средата на помещението също се разнесоха изстрели.
00:38 ч.
Дънкан реагира още щом най-близкият до него автомат се насочи към тавана — хвърли се върху мъжа с оръжието и го повали. Главата на монголеца се блъсна в ръба на масата толкова силно, че черепът му изхрущя, и мъжът безжизнено се отпусна под тялото му.
Рен грабна автомата му, претърколи се настрани и легнал по гръб, очисти друг от убийците с откос в гърдите. В следващия миг в камъка между краката му се забиха куршуми и го принудиха да запълзи заднишком и да се скрие под масата. Оттам улучи стрелеца в капачката на лявото коляно и докато онзи се строполяваше на пода, Дънкан го прониза между очите.
Пред погледа му се появи нов противник, който приклекна и откри огън под масата. След секунда недалечната етажерка се сгромоляса върху него. Монк се покатери отгоре й, удари зашеметения мъж в гърлото с изкуствената си ръка и премаза ларинкса му. Мъжът се претърколи настрани, като се давеше в кръв.
Един от хората на Арслан на изхода най-после успя да прогони сокола от лицето на своя командир.
Отец Тараско използва хаоса, за да се освободи, и се затича навътре в помещението.
Отекнаха два изстрела, от гърдите на свещеника бликна кръв и той се блъсна в Монк, който го подхвана под мишниците.
Зад тях пистолетът на Арслан още димеше, докато хората му измъкваха окървавеното му тяло навън. Дънкан стреля след тях, ала стоманената врата шумно се затръшна.
Рен скочи на крака, засили се и удари вратата с рамо. Тя отказа да поддаде, най-вероятно подпряна отвън. Бяха в капан.
Джейда се изправи иззад друга етажерка — там я беше натикал Монк в самото начало на престрелката.
Санджар стоеше на колене до зашеметения Херу, който пляскаше с криле на каменния под.
Рейчъл изтича с вуйчо си при тежко дишащия Йосип.
Под тялото на свещеника се събираше локва кръв и тя разбра, че не му остава много — което навярно се отнасяше за всички.
00:40 ч.
„Не, не, не…“
Вигор беше коленичил до своя приятел, завърнал се от мъртвите само за да умре отново, човек, жестоко наказан от съдбата, надарен едновременно с гениалност и лудост. Не заслужаваше такъв край.
Хвана ръката на Йосип и започна да чете молитва.
Отец Тараско го зяпаше смаяно. От устните му се стичаше кръв, не можеше да говори — гърдите му бяха разкъсани от куршумите на предателя.
— Не се движи, скъпи приятелю.
Кокалис държеше мършавия старец в скута си.
Монсиньор Верона стисна ръката на приятеля си и насочи цялата си любов към него. Не можеше да направи нищо повече. Беше видял истината в очите на Монк.
Лишен от глас, Йосип събра сили и притегли дланта му към окървавените си гърди. Вигор усети туптенето на сърцето му и каза:
— И ти ще ми липсваш.
Виждаше в очите на стария си колега съпротивата, съжалението. Отец Тараско знаеше каква опасност е надвиснала над света и че не може да помогне с нищо.
— Ти си носил това бреме достатъчно дълго, приятелю. Оттук нататък ще го поема аз.
Йосип продължаваше да се взира в него, докато Вигор внимателно очертаваше кръст на челото му.