Окото господне
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Сигма форс #9
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Окото господне». Краткое содержание книги:
Все едно да се опитваш да опишеш синия цвят на слепец.
Но ако трябваше да избере цвят за това поле, то щеше да е черно.
Дънкан се отдръпна и разтърси пръсти, за да се избави от нетърпимото им пулсиране.
— Определено са от същото тяло.
Преди някой да успее да каже нещо, пронизителен писък сепна всички. Соколът на Санджар изящно прелетя по тунела и се издигна високо към тавана на пещерата. Младежът протегна ръка и птицата кацна върху кожената му ръкавица.
— Бурята сигурно е започнала. — Санджар изтупа праха от перата на сокола. — Трябва да тръгваме.
Отекна нов писък, този път от радиостанцията. Монк размени няколко реплики с пилота и получи потвърждение.
— Казва, че трябва да побързаме. — Даде знак на Дънкан да вземе ковчежето. — Затвори го и да се махаме.
С помощта на Йосип и Вигор Рен затвори патинираното сандъче и го вдигна. Оказа се адски тежко. Ако наистина беше сребърно, сигурно струваше цяло състояние.
Монк му помогна да го пренесе по тунела. Когато излязоха навън, Дънкан разбра причината за внезапното желание на сокола да се върне при своя стопанин. От одевешната звездна нощ не бе останало нищо. В небето се кълбяха черни облаци. Пясък шибаше скалата. Положението на запад изглеждаше още по-лошо.
Забързаха по пътеката в солните кристали, която бяха направили на идване. Всички се движеха извъртени настрани, обърнали гръб срещу вятъра. Не се виждаше почти нищо. Дънкан носеше ковчежето под мишница и с другата си ръка държеше Джейда. Пред него Монк и Рейчъл помагаха на Вигор, докато Санджар и Арслан подкрепяха Йосип.
Накрая заобиколиха от подветрената страна на хълма. Пилотът ги забеляза, скочи от хеликоптера и отвори страничната врата, като им махаше да побързат.
Не че се нуждаеха от специална подкана.
Всички се затичаха към убежището на вертолета и се качиха вътре. Още преди да закопчаят предпазните колани пилотът издигна машината във въздуха. Колелата се откъснаха от земята, хеликоптерът се завъртя и полетя ниско, като остана на завет зад високия хълм колкото можеше по-дълго.
Накрая вертолетът се издигна и подмятан от въздушния фронт, се понесе с пълна скорост. Друсаше толкова силно, че поставяше на изпитание здравината на предпазните им колани.
Няколко безкрайни минути всички мълчаха, затаили дъх.
После очевидно се измъкнаха от бурята и друсането престана.
— Нататък би трябвало да е по-спокойно — съобщи пилотът, макар леко треперещият му глас да показваше, че избавлението им е било на косъм.
Отново летяха под звездно небе.
Дънкан въздъхна тежко, после се засмя.
— Е, забавно беше.
Джейда го погледна втрещено.
23:33 ч.
Докато летяха обратно към базата на отец Тараско, Вигор разгледа патинираното сребърно ковчеже на седалката до Дънкан, който държеше дланта си върху капака.
Съдържанието му очевидно не озадачаваше само монсиньора.
— В този кораб трябва да има някакъв ключ — замислено каза Йосип. — Някакво указание накъде да продължим.
Вигор си представи зашитото око върху подвързията на книгата — и скритите в него тайни.
— Сигурно си прав. Когато се върнем в библиотеката ти, ще видим какво ще успеем да разберем.
Свещеникът усети отсъствието на ентусиазъм в гласа му.
— Какво има?
Старият му приятел махна с ръка.
— Просто съм уморен.
— Чудя се още колко скривалища с реликви на Чингис има — продължи Йосип. — На колко части е бил разделен великият хан?
Монсиньор Верона се размърда на мястото си, изненадан, че колегата му е толкова недосетлив.
— Остава да намерим само още едно място.
Отец Тараско го погледна намръщено.
— Откъде знаеш?
И тогава го осени, и той потупа Вигор по коляното.
— Тялото ти може да е уморено, приятелю, но не и умът ти!
Дочул разговора им, Монк се разшава на отсрещната седалка.
— Какво ще кажете да обясните на онези от нас, които са уморени и телом, и духом?
Монсиньорът му се усмихна топло.
— Това ковчеже е сребърно. — Той кимна към сандъчето до Дънкан. — Според разказа на унгарския епископ ковчежето в гробницата на Атила е било от желязо.
Йосип възбудено се поизправи на седалката си.
— Което означава, че последното ковчеже, онова, в което е скрито най-голямото съкровище, ще е златно.
Монк разбра.