Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Марти го погледна и се разсмя.
— Бях във Виетнам — каза тихо. — Беше преди почти четирийсет и пет години, но го помня, сякаш беше вчера. Ако някой старец като мен ти каже, че там е било истински ад, най-добре му повярвай, Дейв. Не съм бил в ада — поне все още — но не мога да си представя там да е по-лошо, отколкото беше в провинция Куан Три през август 1968 година. Тримата ми най-добри приятели загинаха в един и същи ден. Операция „Пегас“, така се наричаше. Бяхме в Трети военноморски корпус, морски пехотинци, изпратиха ни да спасяваме база Ке Сан. Всеки миг щеше да падне в ръцете на виетнамците. Аз се върнах в Сайгон без драскотина и ми дадоха отпуск. Това беше по-лошо, отколкото да остана на фронта. Чувството за вина ме разяждаше. Наричат я вината на оцелелите. Вероятно отново ще я преживея, ако излезем от това място.
Дейв се взираше в лицето на възрастния мъж. Беше мръсно и той сякаш бе остарял с още десет години през последния час.
— И какво направи? — попита младежът.
— Същото като половината американска армия — друсах се с долнопробни местни наркотици, така се напивах, че ми се губеха по цели денонощия, а със сигурност и други неща, които се радвам, че не помня. — Усмихна се тъжно, зъбите му бяха нелепо бели на фона на мръсното му лице.
Дейв погледна към вратата и потръпна.
— Родителите ми загинаха в катастрофа — каза той. — Вината беше моя. Бях се забъркал в неприятности в колежа. Сприятелих се с най-мързеливите копелета там и за малко да не завърша годината. Родителите ми идваха да ме видят и да говорят с преподавателите ми. Татко е — беше — професор в Масачузетския технологичен институт, невероятен ум. Сестра ми е хирург. У нас е така — усмихна се той.
— И ти се обвиняваш за катастрофата?
— Ако не се бях държал като пълен глупак, нямаше да идват да говорят с преподавателите ми, нали?
Марти го погледна и си спомни какво бе казал само преди час, приведен над трупа на Нанси. Чак сега започваше да осъзнава какво се бе случило. Беше в шок и не бе успял да асимилира целия ужас. Знаеше, че болката от загубата ще го връхлети с пълна сила много по-късно — ако изобщо излезеше жив оттук.
— Някои казват, че става, когато ти е писано — прошепна той.
— Това вече сто пъти ми мина през главата — продължи Дейв. — Но не мога да се отърся от усещането, че аз съм виновен за смъртта им.
— Това са глупости. Виж какво, хлапе — каза Марти и сложи длан върху здравата му ръка. — Тази трагедия не те ли научи на нещо?
Дейв се взря в него.
— Ние нямаме контрол над нищо. О, може да си мислим, че имаме. Аз съм тук днес по свой избор. Убедих и Нанси да дойде. Но след това някой, който си има свои планове, решава да постави бомба под залата. Нямам контрол над това. Точно както ти нямаш контрол над катастрофата, която е убила майка ти и баща ти. Нито пък те са имали контрол над нея.
— Значи единственият, който днес е имал някакъв контрол над нещата, е човекът, поставил бомбата?
— Не, не точно. Той не може да контролира всичко. Много неща можеха да се объркат и при него. Ченгетата можеха да го забележат, преди да натисне копчето. Бомбата можеше да не избухне. Той можеше да не прецени правилно времето и да загине в експлозията. Никой от нас няма контрол, Дейв. Дори да си мислим, че имаме. Непрекъснато си повтаряме, че е така. Как иначе ще продължим да живеем? Трябва да вярваме, че сме специални, защото алтернативата е прекалено ужасна.
— Но тогава какъв е смисълът да правим каквото и да било? Да мислим за каквото и да било? Какъв е смисълът на свободната воля?
— Смисълът е да продължим. Какъв друг да е?
— Не ми се вижда много смислено това, Марти. Защо си поддръжник на „Една земя“, щом смяташ, че нямаш контрол над нищо?
— Сам нямаш контрол. Но когато много съмишленици се съберат на едно място и вложат енергията си, могат да променят нещата.
— Във Виетнам ли стигна до този извод?
— Това беше само началото. Върнах се оттам развалина. Бях алкохолик години наред. Тогава срещнах Нанси. Тя ме спаси.
— Значи си имал все пак някакъв контрол.
— Не, извадих късмет. Виждаш ли, това е другата велика тайна на живота. Да срещнеш някого, когото да обичаш и той да те обича.
Дейв се канеше да му отговори, но тогава и двамата подскочиха, защото чуха силно блъскане по плъзгащата се врата.