Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Стефани се приближи към работната станция.
— На кое ниво са? — попита тя и натисна бутоните. Обърна се и видя, че Симпсън стои на три метра от нея, насочил 9-милиметрова берета към главата й.
76.
Сержант Паоломо извади миниатюрна камера от джоба си и започна да снима. Когато приключи с оперативната зала, тръгна по коридора към пилотската кабина.
— Заключи всички системи, Сибил. Джейкъбс, С., персонален код 99697766–4 — каза внезапно Стефани.
Едната от конзолите тихо избуча и светлините угаснаха. Машините спряха и се включи аварийна лампа, която хвърляше меки пастелни отблясъци из кръглата зала. Паоломо бързо се върна. Държеше пушката си на височината на кръста, беше я насочил към Стефани.
Симпсън въздъхна, направи крачка към нея и вдигна беретата до челото й.
— Ама защо правиш такива неща?
Стефани не отговори. Майорът пристъпи толкова близо до нея, че тя усети дъха му.
— Кой си ти? — попита тя решително.
Симпсън притисна пистолета в дясното й слепоочие.
— Да кажем, че моят работодател е заинтригуван от всичко това. Знам, че имате страхотни неща тук, но съм сигурен, че кървите като всички останали. Прав ли съм?
Стефани мълчеше.
— Не искам да пръсна малкото ти мозъче… госпожо. Но ако не позволиш на приятеля ми да си заснеме домашния видеоклип, ще се наложи да го направя. Следиш ли мисълта ми? — Симпсън притисна дулото на пистолета в слепоочието й и болката се плъзна по цялото й чело. Усети как двамата мъже се стегнаха. Оставаха й само секунди.
— Сибил, рестартирай, моля. Джейкъбс, С., персонален код 99697766#4.
— Много разумно — каза Симпсън.
Натискът върху слепоочието й намаля. Паоломо вдигна пушката, а Симпсън обърна Стефани и изви китките й зад гърба. Върза ги с найлонови белезници, стегна ги здраво и ги заключи. Извъртя я с лице към себе си и я смуши в ребрата с беретата.
— Сядай на пода. С гръб към тази колона — каза той и посочи подпората, която се издигаше от пода до тавана. Върза краката й с примка, която се затягаше сама при всяко мърдане. Извади от джоба си лента и я върза на устата й.
Паоломо излезе от залата и Симпсън тръгна след него.
Стефани успя да стане на крака и заподскача покрай контролните табла, докато стигна до края им. Коленичи на пода и удари с глава таблото на една от работните станции. Опита се да извика, но гласът й бе заглушен от лентата на устата й.
Плъзна се по пода и стигна до малка врата в предната част на работната маса. Наведе се и успя да я отвори с брадичката си. Вътре имаше малка кошница с фини инструменти. Легна на една страна с гръб към вратата на шкафа и бръкна с вързаните си ръце вътре. Прокара пръсти по инструментите и успя да напипа една отвертка. Но преди да я хване, тя се търколи шумно по гладкия под.
Стефани затаи дъх, очакваше Симпсън и Паоломо да се върнат всеки момент. Бръкна пак в кутията с инструменти с вързаните си ръце и този път успя да напипа клещи за оголване на жици. Уви пръсти около дръжките им и ги вдигна. Опита се да успокои сърдечния си ритъм и да накара пръстите си да й служат. Успя да извърти клещите и да ги изравни с найлоновото въже около китките й.
Потеше се обилно. Пръстите й бяха мокри и се плъзгаха по дръжките. Точно щеше да закачи въжето с остриетата, когато клещите паднаха от ръцете й. Стисна зъби, протегна се колкото можа и хвана инструмента, преди той да тупне на пода.
Съсредоточи се единствено върху клещите в дланите си. Нищо друго нямаше значение. Само така щеше да успее да пререже въжето.
Капки пот влязоха в очите й и й залютя. Затвори клепачи и отново върна вниманието си върху клещите. Пъхна ги под найлоновото въже и стисна дръжките с всички сили.
Въжето спря да се впива в китките й. Тя освободи глезените си и свали лентата от устата си.
Изправи се и тръгна тихо и внимателно покрай контролното табло. До вратата имаше малък вграден шкаф. Сложи дланта си върху сензора и той се отвори. Вътре имаше два пистолета, закрепени с магнити. Взе ги, провери дали са заредени и се плъзна покрай стената към вратата.
Влезе в коридора, без да отлепя гръб от стената. От пилотската кабина се чуваха гласове. Още две крачки и стигна до вратата. Вдигна невропаралитичния пистолет. Беше готова за стрелба, но точно в този миг Паоломо се обърна с камерата. Симпсън се завъртя заедно с него, вдигна пистолета и стреля.