Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Джош? Маи? — Беше Том. — Какво става при вас? — Звучеше тревожно.
— Проверихме служебния асансьор. Няма следа от Форман. Връщаме се към коридора пред Б63. Планът е да навлезем в центъра на ниво Б6. Какво има, Том?
— Не мърдайте.
— Защо?
— „Голямо око“ току-що засече опасно място близо до вас.
— Опасно място?
— Не е много ясно какво е. Сигурно е пожар или късо съединение в електрическата система. Според Сибил в един от складовете има контейнери с петрол…
Експлозията ги събори на земята. Джош падна назад върху купчина празни кашони в коридора и ги пръсна по целия под. Кашоните омекотиха сблъсъка, но ударната вълна му изкара въздуха. Звуковият свредел излетя от ръцете му. Преди да успее да помръдне, Маи се стовари върху него и лакътят й се заби в лицето му.
Тя се изправи, цялата беше покрита с прах. Погледна към Джош, който се държеше за носа. Дори през маската се виждаше, че от ноздрите му се стича кръв.
— Джош? Маи? Какво става? Добре ли сте?
Бяха прекалено шокирани и не можаха да отговорят веднага. Първа се обади Маи, след като помогна на Джош да се изправи.
— Мисля, че сме добре.
Погледна екрана на китката си, а Джош поклати глава и вдигна ръка. Болеше го. Извърна се към коридора и видя звуковия свредел да стърчи от купчина отломки. Беше разбит на парчета.
— Костюмът ми е добре — отвърна Маи.
— Джош?
— Имам чувството, че носът ми е счупен, но освен това… — Джош си свали каската и гъстият миризлив въздух го накара да се закашля. Прокара пръсти под носа си и видя, че по тях има кръв. Няколко капки паднаха на прашния под.
— Не е счупен, Джош — каза Том.
— Е, добре е да го знам. Но не мога да кажа същото за звуковия свредел. Той си е съвсем счупен.
— Сложи си каската. Искаш ли обезболяващи?
— Няма да е лошо. Какво се случи току-що, по дяволите?
— Съжалявам. Хванахме го прекалено късно. Много сте дълбоко, а и електрическите смущения от експлозиите…
— Какво беше това, Том?
— Контейнер с петрол в единия край на Б6. Имате късмет, че не бяхте по-близо.
— Ще тръгнем по главния коридор, да видим дали няма да намерим там Форман. Следващия път…
Прекъсна го силен тътен. Започна отдалече, но се приближаваше. Джош и Маи инстинктивно залегнаха и покриха главите си с ръце. Тътенът продължи да се приближава и спря така внезапно, както бе започнал.
— Том? — обади се Джош.
Никакъв отговор.
— Марк? Стефани? Чувате ли ме?
Нищо.
Маи и Джош се изправиха, въздухът беше още по-наситен с прах и дим. Джош погледна компютъра на китката си и потупа клавишите.
— Звукът дойде иззад Б63… от канала.
Маи тръгна по коридора и Джош я последва. Парче бетон падна от тавана и се приземи на сантиметри от нея, но тя не спря, когато я посипа дъжд от камъчета и малки отломки.
Склад Б63 беше изпълнен с дим. Като се препъваха в парчета бетон и камъни, те стигнаха до отвора. Джош надникна в канала. Благодарение на електронните подобрения в зрението си успя да види какво става там. Каналът беше напълно блокиран.
74.
Дейв и Марти чуха шума от срутения тунел. Далечната стена започна да вибрира, таванът хлътна и плъзгащата се врата се задвижи. И тогава внезапно всичко се успокои.
Спогледаха се почти примирено. Марти стана и тръгна към вратата, като се напрягаше да чуе нещо, но от коридора долиташе само зловеща тишина. Седна, облегна се на стената и въздъхна дълбоко.
— Как е ръката ти, хлапе?
Дейв сви рамене.
— Ами, нали знаеш. А ти?
— Главата ми пулсира от болка. И този мръсен въздух, димът… — Изглеждаше съсипан.
Бяха заключили вратата, макар да не знаеха защо. Дейв бръкна в чантата си и извади шишенцето с викодин. Изсипа в ръката си две таблетки и ги глътна.
— Защо започна да пиеш това? — попита Марти.
Дейв го изгледа гневно и поклати глава.
— Има ли значение?
Марти се извърна. Иззад вратата се чу силно скърцане, сякаш цялата сграда се канеше да се срути. Отдалече долиташе шум от падащи отломки.
— Сигурно защото не се справям с живота — заговори внезапно Дейв.
— Да, звучи логично — отвърна Марти.
— Ти пък какво знаеш за това, старче? — сопна му се Дейв, примигна и стисна ранената си ръка. Превръзката бе подгизнала от кръв.