Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
— Какво, по дяволите… — Дейв скочи на крака, като се подпря на здравата си ръка.
— Дейв? Марти? Аз съм. — Беше гласът на Кайл Форман.
Дейв помогна на Марти да се изправи и заедно отвориха вратата на около метър. Форман се мушна в пролуката и те видяха лицето му под слабата светлина. Беше покрито с прах, устните му бяха пукнати, а лявото му око беше подуто и насинено. От счупения му нос отново бе потекла кръв. Тя се беше смесила с праха по лицето му и образуваше тъмни линии над устата и по брадата му. В ръката си държеше пистолет „Смит и Уесън“.
— Какво стана? — попита Дейв, когато му помогнаха да се изправи.
— Затвори вратата — каза нервно Форман. Намери катинар, сложи го на вратата, заключи и прибра ключа.
— Къде е Годард? — попита Марти.
Сенаторът се облегна на вратата, за да си поеме дъх. Изкашля се и изплю кръв на прашния под.
— Той се опита да ме убие. Наемен убиец е.
75.
От борда на „Биг Мак“ Стефани току-що бе огледала мястото на ниво Б6, на което се смяташе, че се намират Форман и придружителите му, когато чу глас в слушалките. Беше на честота 156 мегахерца, която обикновено използваха американските военни.
— Да?
— „Е-форс“? Майор Лари Симпсън от морските пехотинци иска разрешение да се качи на борда.
— За какво?
— Имаме нужда от спешната ви помощ.
Тя се поколеба, но включи външната камера на главния вход. Видя двама мъже във военни дрехи. Единият говореше по малка радиостанция, а другият се оглеждаше, метнал бойна пушка Ml6 на рамо.
— Сибил — обърна се тя към компютъра. — Проверка на самоличността на посетителите, моля.
Квантовите процесори на Сибил сканираха лицата на двамата мъже за части от секундата и ги провериха в базата данни на „Е-форс“.
— Майор Лари Симпсън, морски пехотинец, възраст — 32 години, роден…
— Добре, Сибил. Другият.
— Сержант Винсент Паоломо, морски пехотинец…
— Благодаря. — Тя включи външния говорител и каза: — Заповядайте на борда. — И отвори вратата.
Двамата военни влязоха, а Стефани слезе с асансьора на долния етаж. Посрещна морските пехотинци в главния коридор. Когато ги доближи, видя, че са покрити с прах, а лицата им са почернели от сажди. Миришеха на дим и бетон. Стисна мръсната ръка на майор Симпсън, който се обърна да представи другия мъж.
— Сержант Паоломо. — Сержантът кимна и се ръкува със Стефани, но лицето му остана безизразно.
— Може ли да се легитимирате?
— Разбира се. — Двамата извадиха документите си — пластмасови карти, на които пишеше името, чина, серийния номер и малко лична информация.
Стефани ги разгледа. С помощта на подобренията в зрението си успя да види скритата лента за автентичност — тънка златна нишка, невидима за невъоръжено око, бе поставена в долния край на картата.
— С какво мога да ви помогна? — попита тя, след като им върна документите.
Симпсън оглеждаше гладките пластмасови стени на „Биг Мак“.
— Страхотен самолет си имате, госпожо — каза той с възхищение. — Истински красавец.
Стефани леко се усмихна.
— Разбрахме, че имате някаква много специални детектори на борда — добави той.
— Какви детектори ви трябват?
— Изгубихме дирите на екип морски пехотинци, които слязоха на долните нива на паркинга преди двайсет минути. Имаха заповед да се обаждат на всеки пет минути и да докладват какво става. Пропускат вече две обаждания и никое от инфрачервените ни устройства не може да ги засече.
— Разбирам — каза Стефани и премести поглед от Симпсън към Паоломо. — Последвайте ме.
Поведе ги към асансьора. Вратите се затвориха след тях и кабината тихо се издигна през петте етажа нагоре. Слязоха в ярко осветен коридор, който водеше към оперативното помещение. В края му се намираше вратата на пилотската кабина. Точно преди тя да се затвори, двамата морски пехотинци зърнаха футуристичната апаратура вътре — лъскави пластмасови панели и холографски екрани с висока резолюция над редици виртуални клавиатури.
Оперативната зала беше кръгла. Двамата офицери я разглеждаха със зяпнали уста. В средата й имаше работна станция — пластмасов лист върху метален пиедестал. Плоскостта беше покрита със светлини, които мигаха и се разхождаха по гладката й повърхност. По стените имаше множество екрани, които не бяха по-дебели от плакати. В помещението имаше още три работни станции с холографски екрани. Само една бе включена и на нея се виждаше тримерно изображение на ниво Б6 на конферентния център.