Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Детективът впи очи в бутилката.
- По дяволите, ако беше жена, вече щеше да става.
- Кажи ми нещо, Лон. Защо Полинг избухна така?
- Малкият Джими ли? - Селито се изсмя. - Чакат го главоболия. Използва връзките си, за да отстрани Перети от случая и да държи федералните настрана. Наистина го е загазил. Също и с това, че те привлече по случая. Имаше доста недоволни. Не срещу теб лично. Просто заради въвличането на цивилен в разследването.
- Полинг ли е искал да ме привлече по случая? Мислех, че е началникът.
- Да, но Полинг му пусна мухата. Обади му се веднага щом разбра, че има подхвърлени улики на местопрестъплението.
„Защо съм му притрябвал точно аз?“ - замисли се Райм. Беше странно. Не се бе срещал с Полинг през последните години - след случая с убиеца на полицаи, в който пострада. Капитанът бе довършил разследването и беше заловил Дан Шефърд.
- Май си изненадан - отбеляза Селито.
- За това, че е искал да участвам ли? Да. Не сме първи дружки. Още от едно време.
- Защо?
- Пускал съм 14-43 за него.
Номерът, с който се означават жалбите в нюйоркската полиция.
- Преди пет-шест години, когато бях още лейтенант. Разпитваше един заподозрян насред местопрестъплението. Замърси сцената. Това ме изкара от нерви. Докладвах го и случаят беше записан в професионалното му досие. Заедно със стрелбата по невъоръжен заподозрян.
- Е, предполагам, че ти е простил, защото искаше да участваш на всяка цена.
- Лон, би ли телефонирал вместо мен?
- Разбира се.
- Не - възрази Том и като издърпа телефона от ръцете на детектива. - Нека сам се обади.
- Нямах достатъчно време да науча как работи устройството за набиране - оплака се Райм.
- Пропиля си времето. Има голяма разлика. На кого искаш да звъниш?
- На Бъргър.
- Няма да звъниш - каза Том. - Късно е.
- Познавам часовника - отвърна хладно Райм. - Обади му се. Отседнал е в „Плаза“.
- Не.
- Казах ти да му се обадиш.
- Ето ти инструкциите.
Том остави един лист хартия на далечния край на масата, но Райм успя да го прочете и там. Господ може да бе отнел много неща на Линкълн Райм, но го бе надарил с остро зрение. Започна да набира с джойстика до бузата му. Беше по-лесно, отколкото си мислеше, въпреки че се престори, че се мъчи, мърморейки недоволно. Том не му обърна внимание и излезе.
Бъргър не беше в стаята си. Райм се вбеси, че не може да затръшне слушалката.
- Проблеми ли имаш? - попита Селито.
- Не.
„Къде е?“ - замисли се ядосано Райм. Беше късно. Бъргър трябваше вече да се е прибрал. Райм започна да ревнува - лекарят помага на други да се самоубият.
Селито неочаквано се засмя тихо. Райм вдигна очи. Полицаят ядеше някакво шоколадче. Райм бе забравил, че сладкарските изделия бяха основната част от диетата на пълния детектив, когато работеха заедно.
- Знаеш ли какво се сетих? Помниш ли Бени Понзо?
- Специалният отряд за борба с организираната престъпност преди десет-дванадесет години ли?
- Да.
Райм обичаше работата срещу организираната престъпност. Престъпниците бяха професионалисти. Сцените на престъпленията - предизвикателство за криминолога. И жертвите рядко бяха невинни граждани.
- Кой е този? - попита Мел Купър.
- Наемен убиец от Бей Ридж - обясни Селито. - Помниш ли как го регистрирахме в участъка? Сандвича с шоколад?
Райм се засмя.
- Какъв е този случай? - заинтересува се Купър.
- Ами - започна Селито - седим си в участъка. Линкълн, аз и двама други. И Бени, помниш ли го оня здравеняк, дето все седеше прегърбен и се гладеше по корема? И той изведнъж скача. „Ей, гладен съм, искам сандвич с шоколад.“ Всички се споглеждаме и аз питам: „Какъв сандвич?“ А той ме гледа, сякаш съм паднал от Марс. „Как какъв? Взимаш едно шоколадче „Хърши“, пъхаш го между две филии и ядеш. Така се прави сандвич с шоколад.“
Тримата се засмяха. Селито предложи от шоколадчето на Купър, но той отказа. Поднесе го към Райм и той почувства внезапно желание да си отхапе. От години не беше ял шоколад... Избягваше такива храни - захар, шоколад... Можеха да му създадат проблеми. Лишаването от малките неща в живота е най-тежко. Добре, няма да се гмуркаш с водолазен костюм и да се катериш в Алпите. Много хора живеят без това. Всеки обаче си мие зъбите. И ходи на зъболекар, слагат му пломба и се връща с трамвая вкъщи. Всеки може да си изчисти зъба от парченце заседнал фъстък, когато никой не го гледа.