В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Кармата не е шаблон. Тя се променя, защото е мислеща субстанция. Но тя мисли с категориите на родовия живот, обединяващ цялата поредица от индивидуални съществувания вътре в рамките на рода. Целият ви род, включващ ангелите, призраците, лемурийците, атлантите и арийците, влияе върху вас и вие, със своя кратичък, може би милионен по ред живот, също влияете върху целия си род, а чрез него върху/нечий друг или върху свой следващ живот. Ще дойде ден, когато пренесли се за миг в миналото или потопили се в бъдещето. Ще видите цялата линия на своето битие. Тогава ще схванете не само величието и добротата на Създателя, но и съвсем ясно ще осъзнаете важното значение на понятието Чиста душа.
Повярвайте, скъпи читатели, този миг няма да е страшен за вас. Защото ще можете да общувате чрез своя род със самия Създател. А вашите отдавна починали роднини ще застанат пред вас или спокойни и уверени, или с лица, изразяващи дълбока и непреходна вина пред целия род. Ще видите и себе си в своите различни прераждания и сами ще оцените израза на лицето си в един или друг от многобройните си животи.
Най-важното е, скъпи читатели, че ще осъзнаете главния критерий за оценка на вашите съществувания — общо родовия критерий, наречен Чиста душа.
Колко тъжно ще ви стане, ако видите, че сте пропилели едно от тях поради отвратителна алчност, без да разбирате, че в общо родовия живот нямате нужда от пари!
Колко противно ще ви стане, когато сами определите себе си като завистници — нещастни завистници, създадени да пришпорвате онзи, комуто завиждате!
Колко зле ще се почувствате, щом се съзрете като красива, но подла жена, гърчеща се в ежедневието си!
Ще се преизпълните обаче с дълбоко умиление и радост, ако се възприемете като благ, добър, мил, гальовен, одухотворен, щедър и най-важното силно любящ човек. При това любящ не само майка си, баща си, сина и дъщерята, а и… всички хора изобщо. Ще спрете вниманието си върху онзи свой живот, когато сте проявявали любов към хората, ще му се любувате дълго, ще му се наслаждавате, мъничко ще негодувате заради това, че не всички свои съществувания сте преживели по този начин. Защото точно в онзи живот, когато сте обичали всички хора, не само сте се разграничили като ярко розово петно в цялата родова линия, но сте разхвърляли много розови петънца из бъдещето, подготвяйки щастието за бъдещия живот на някого от вашия род или… за вас самия.
Вдигнах глава и поех въздух с пълни гърди. Като призрак пред мен висеше Секирата на кармата.
— Шефе, мозъкът ми замръзна! Да тръгваме, а? — отново се разнесе гласът на Селиверстов.
— Виж, Сергей — отвърнах му, като посочих с ръка, — това не е Секирата на кармата, а Знакът на кармата. Сигурно преди е бил боядисан в розово…
— Защо пък в розово?
— Бог е велик оптимист. Той е прокарал за всеки човек розова линия на живота, наречена карма. Хората сами са си виновни… — не довърших мисълта си и поех надолу.
Камъните се затъркаляха под краката ни, когато забързахме надолу по склона — натам, където ни чакаше Рафаел Юсупов.
— Вече си мислех, че кармата ми е да за-замръзна т-тук до с-смърт — тракайки със зъби, с мъка изговори той.
Спряхме до него и постояхме няколко минути със сведени глави. Тъкмо бях решил да продължа напред, когато Равил авторитетно заяви:
— След няколко крачки ще започнем нов живот!
— Откъде накъде!? — в недоумение повдигна вежди Селиверстов.
— Мястото, където стоим, е наречено от поклонниците Портата на смъртта. Те смятат, че човек, който я е прекрачил, стъпва в нов живот — обясни Равил.
— Не те разбрах! — накокошини се Селиверстов. — Да не твърдиш, че след няколко крачки ще умрем?
— Да. След онзи камък, дето е на пет метра от нас, ще умрем. Да знаеш! — подсмихна се Равил.
— Да не би да умирам в този миг?
— Вече почти си умрял, Сергей Анатолиевич!
— Какви ги дрънкаш! Все пак изглеждам жив. Поне съм топъл!
— Животът не свършва след смъртта — отбеляза Равил.
— Я стига с този черен хумор — прекъсна ги посинелият Рафаел Юсупов. — По-скоро от студ ще измрем. Та… зад кой камък, казваш, свършва животът?