Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Не виждам нищо смешно.
- Нито пък аз - отвърна Тед.
Мег се обърна, мъчейки се да отлепи втория стикер.
- Хората в този град са злобни - заяви тя.
- Хлапета. Не че това ги оправдава.
Мег обви ръце около тялото си. Пръскачките в цветните лехи се включиха. Тя отново си издуха носа.
- Хей, ти да не плачеш?
Е, не плачеше, но беше на крачка.
- Не съм от плачливите. Никога не съм била. Никога няма да бъда.
Допреди няколко месеца изобщо не бе имала за какво да плаче.
Той очевидно не й беше повярвал, защото се изправи и сложи ръце на раменете й.
- Изтърпя Арлис Хувър, изтърпяваш и мен. Можеш да се справиш и с това.
- Просто е толкова... гадно.
Той докосна косата й с устни.
- То говори единствено за детето, което го е направило.
- Може би не е било дете. Тук е пълно с хора, които не ме харесват.
- И те намаляват с всеки изминал ден - тихо каза той. - Ти им се опълчи и това ти спечели уважение.
- Дори не знам защо ме е грижа.
Изражението му стана толкова нежно, че й се прииска да заридае.
- Защото се опитват да си изградиш нещо. Без ничия помощ.
- Ти ми помагаш.
- Как? - Той отпусна ръка, за пореден път - обзет от раздразнение. - Не ми позволяваш да направя нищо. Даже не искаш да те изведа на вечеря.
- Дори ако оставим настрани факта, че Съни Скипджак те иска за себе си, определено не се нуждая всички в града да научат, че грешница като мен спи с техния кмет светец.
- Ставаш параноичка. Единствената причина, поради която го търпях досега, е, че през последните две седмици ме нямаше.
- Нищо няма да се промени и след като се върна. Тайната ни афера ще си остане тайна.
Той реши засега да остави тази тема и я покани на интимна вечеря у тях същата вечер. Мег прие, но в мига, в който пристигна в къщата му, той я завлече на втория етаж и отново се впусна в своите прецизни, добре пресметнати сексуални игрички. Докато свършат, беше задоволил и последната клетка на тялото й, без да докосне и късче от душата й. Точно както би трябвало, напомни си Мег.
- Ти си същински магьосник - каза му. - Никога няма да срещна втори мъж като теб.
Той отметна завивките, преметна крака през ръба на леглото и изчезна.
Откри го в кухнята малко след това. Беше нахлузила над гащичките си черната тениска, която той беше захвърлил, но останалите от дрехите си бе оставила оплетени в завивката на пода в спалнята му. Беше бос, с голи гърди и разрошена от пръстите й коса. Носеше единствено шорти. Боксерките му, най-случайно знаеше тя, бяха омотани в чаршафите.
В ръката си държеше бира, върху плота имаше една и за нея.
- Не ме бива в кухнята. - Изглеждаше кисел и невероятно красив.
Мег откъсна очи от гърдите му.
- Не ти вярвам. Добър си във всичко. - Вгледа се неприкрито в чатала му, в жалък опит да компенсира разочарованието си. — И действително имам предвид всичко.
Разбира се, той четеше мислите й и в отговор направо се озъби:
- Извинявам се, ако не отговарям на твоите очаквания.
- Ти бълнуваш, а аз съм гладна.
Все така кисел, той се облегна на умивалника.
- Вземи си каквото си харесаш от фризера и може би ще го размразя.
Никога не би говорил толкова грубо на друга жена и Мег усети, че й кипва. Докато минаваше зад кухненския остров, си помисли дали да не спомене наддаването, но след като информацията за търга се беше появила в националната преса, предлаганата сума беше надминала девет хиляди долара, и тя просто не можеше да бъде чак толкова гадна.
Хладилникът на един мъж издава много за него. Тя отвори вратата и погледът й се плъзна по лъскавите стъклени рафтове, върху които имаше органично мляко, бира, сирене, колбаси, както и няколко прилежно надписани кутии с храна. Надникна във фризера и откри още кутии, скъпи замразени органични вечери и шоколадов сладолед. Обърна се към него.
- Това си е чиста проба момичешки хладилник.
- Твоят хладилник така ли изглежда?
- Е, не. Но ако бях една по-добра жена, определено би изглеждал точно така.
Ъгълчето на устата му потръпна.
- Нали си даваш сметка, че не съм аз този, който го почиства и зарежда?
- Знам, че Хейли ти купува хранителните продукти, и честно казано, аз също искам личен асистент.
- Тя не ми е личен асистент.
- Гледай да не те чуе. - Мег извади две кутии с надписи и дати. Шунка и сладки картофи. Макар да не я биваше чак толкова в готвенето, определено се справяше по-добре и от двамата си родители благодарение на икономките, които нямаха нищо против децата на семейство Коранда да върлуват в кухнята им.
Тъкмо се беше навела към отделението за зеленчуци, за да потърси салата, когато входната врата се отвори и до ушите й достигна чаткане на високи токчета върху бамбуковия под. По гърба й полазиха неспокойни тръпки и тя се изправи рязко.