![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
19.
Провалът е възможен
Изпитите в гимназията наближаваха. Имаше някои прилики с това, което си спомняше от детството си. С приближаващите празници учениците се разсейваха. А и коледният филмов сезон започваше да се просмуква във виртуалните светове, които обитаваха.
Но определено в тези изпити имаше нещо различно. За Робърт Гу те бяха трудни. За първи път трябваше да се напъне, за да надмине останалите в класа. Подобно нещо му се беше случило в началото на студентските му години, когато известно време трябваше да посещава лекции по точни науки. Тогава за първи път се сблъска със студенти, които не бяха по-долу от него, и с преподаватели, които не се възхищаваха на таланта му. Оттогава беше избягвал подобно унижение.
Досега.
Математика и общо усещане. Статистика и информационна механика. Търсене и анализ. Дори в търсене и анализ имаше ограничения за ползването на мрежата. Въпреки че ги учеше да се сработват, Чумлиг настояваше, че всеки трябва да има някакъв минимум знания.
Сега всичките й изтъркани фрази се събираха в една адска седмица.
Мистериозният странник се появи след изпита по „общо усещане“. Този път беше само зелена светлинка и глас.
— Проблем с изпитите ли, мой човек?
— Ще се справя. — Всъщност математиката му беше интересна.
Мири → Хуан, Сиу: <sm>Пак говори с някого.</sm>
Сиу → Хуан, Мири: <sm>Какво казва?</sm>
Мири → Хуан, Сиу: <sm>Не знам. Аудиосигналът е частен. Хуан! Върви при него.</sm>
Хуан → Мири, Сиу: <sm>Ти не си ми началник. Но и без това щях да говоря с Робърт.</sm>
Странникът се засмя.
— Във Феърмонт не пишат автоматични шестици, дори и тройки. Провалът е възможен, но ти… — Робърт видя Хуан Ороско, който се задаваше от училищната сграда; Странникът продължаваше: — и Ороско не сте двойкаджии. Макар че програмата ви е опростена. Да беше видял изпитите на внучка си.
— Не закачай внучка ми! — Ако този негодник я замесеше в това…
Но отговор не последва.
Хуан се огледа колебливо.
— Говориш ли с някого, Робърт?
— Не е свързано с училище.
— Защото не виждам никого.
Хуан → Робърт: <sm>Важно е да не получаваш помощ отвън.</sm>
— Знам — отвърна Робърт на глас.
— Добре. — Явно Хуан не смяташе, че Робърт ще се справи с тестовете. Понякога хлапето сякаш се опитваше да го предпази. — Виж, училището използва наистина добра защита. Може би има деца, които успяват да я заблудят, но повечето само си мислят, че могат.
„А Странникът очевидно няма проблеми със защитата.“ Беше толкова могъщ, а си губеше времето да го дразни. Дали не беше някой стар враг — някой доста по-умен от Уини Блънт?
— Както и да е, мисля, че можем да изкараме шест с нашия проект. — Момчето започна да обяснява плана си да използва текст и музика заедно с алгоритмите на Робърт. Все едно слепец водеше слепеца, но след няколко минути Робърт беше напълно погълнат от идеята.
Вкъщи също имаше напрежение, и то не заради изпитите. Среднощното изпълнение на Робърт беше прието като нападение. Нищо, че се бе опитал да предпази Алис — така или иначе не можеше да го признае. Този път нямаше разговори и заплахи, но той долавяше неспокойния поглед на Боб. Синът му сякаш се чудеше дали не храни змия в пазвата си. Подобно заключение щеше да осигури на Робърт изритване в „Краят на дъгата“.
Всъщност разбра защо това още не се е случило покрай Мири. Тя го засече един ден, докато се мотаеше из Фолбрук и чакаше някоя от по-приятните разновидности на Шариф.
Слезе от колелото и тръгна до него.
— Как са изпитите, Робърт?
— Здрасти, Мири. А твоите как са?
— Аз попитах първа! Освен това знаеш, че моите почват след ваканцията. — Ентусиазмът й се бореше с дипломацията. — Та как се справяш?
— Мисля, че ще имам четири по математика.
— О! Лошо.
Робърт се засмя.
— Напротив, идеално е. Преди алцхаймера въобще нямаше да схвана задачите.
— Значи всичко е наред. — Тя му се усмихна — леко.
— Един приятел… ми каза, че децата в твоя клас са наистина добри.
— Знаем как да използваме инструментите.
— Мисля, че мога да задобрея повече с математиката, — каза Робърт почти на себе си. — Може би ще е забавно. — Разбира се, ако планът проработеше, щеше да си върне поезията и другото беше без значение.