Изгорени мостове [bg]

Вместо това откри нещо съвсем неочаквано. Над седалката на шофьора видя познатия монитор на камера за наблюдение. Тони никога не се беше вглеждал в тези монитори преди, не се беше замислял за тях, защото предполагаше, че на записа се вижда само вътрешността на автобуса. А всъщност положението бе доста по-различно. Екранът беше разделен на девет сектора, на които се виждаха горният и долният етаж, предната врата, задната врата, както и задната част на автобуса, вероятно за улеснение при маневриране. Но онова, което не бе очаквал да види, беше, че камерата обхващаше доста голяма част от територията около автобуса. Широкоъгълният обектив показваше тротоара по цялата му ширина, чак до витрините на магазина; друг показваше пътя от другата страна на автобуса. Тони предположи, че ако картината се увеличи на цял екран, би било възможно да се разчетат номерата на заснетите паркирали коли — а може би дори да се идентифицират шофьорите.

— На колко време минава от тук този автобус? — попита той шофьора, който пускаше монета по монета рестото в шепата му.

Шофьорът въздъхна уморено.

— На всеки двайсет минути от седем сутринта до десет вечерта.

— Само този автобус ли стига до паркинга на супермаркета?

— Аз на Гугъл ли ви приличам? Седнете някъде, за да можем да потеглим.

— Мога ли да остана тук, за да гледам в монитора?

Шофьорът посочи една табела на преградата, която го делеше от пътниците.

— Не можете ли да четете? Пътниците нямат право да стоят тук, докато автобусът е в движение. Което означава, че трябва да седнете и да ме оставите на мира. Или това, или да слезете.