Червения вълк [bg]

Андерс Шюман се обляга назад в стола, напрегнал всички сили, за да запази безучастен израза на лицето, докато истинската причина за това издигане започва да се очертава кристално ясна в съзнанието му: от него се очаква да стане инструмент за въздействие от страна на собствениците върху решенията на уж безпристрастния и аполитичен форум, какъвто се предполага, че е Асоциацията на вестникарските издатели.

— Разбирам — проговаря безстрастно той. — И какъв е въпросът?

Венергрен дъвче бисквита с карамел.

— Телевизия Скандинавия — съобщава той и бръсва няколко трохички от ъгълчетата на устата си. — Наистина ли ще допуснем американски капитали в нашите честоти без предварителни сериозни дебати?

Вторият фронт, казва си Шюман — там, където губим. Старчето е истински разтревожено.

— Мислех, че въпросът вече е бил обсъден на всички инстанции — проговаря той, без да е сигурен дали трябва да се подразни от опита да бъде манипулиран като лобист, или да се престори, че му харесва.

— Е, да, разбира се — отвръща Херман Венергрен и бърше пръсти със салфетка. — Колко статии имаме по въпроса във Вечерна поща?

Андерс Шюман се изправя, вместо да повиши глас, и сяда зад бюрото си.

Никога до този момент семейството собственик на вестника не е оказвало натиск върху него да пише по въпроси, засягащи икономическите им интереси. Мигом разбира колко значим и болезнен за тях трябва да е този за пускането на американския телевизионен канал.

— Предпоставка за спечелване уважението на гилдията е при всякакви обстоятелства да следвам критична и независима линия спрямо интересите на собствениците — казва той, като взема безцелно една химикалка.

— Естествено — отвръща Херман Венергрен и става на крака. Взема чантата и закопчава палтото си. — Независима в очите на всеки външен наблюдател. Но ти не си глупак, Шюман. Много добре знаеш за кого работиш, нали?

— За журналистиката — казва Андерс Шюман, усетил, че започва да се нервира. — За истината и демокрацията.

Херман Венергрен изпуска уморена въздишка.

— Да, да. Само че ти е ясно и какъв е залогът, нали? Как, по дяволите, можем да се отървем от Телевизия Скандинавия?

— Като не допуснем да получи лиценз — отвръща начаса Шюман.

Венергрен въздъхва с облекчение.

— Очевидно. Само че как? Вече опитахме какво ли не. Правителството не се поддава. Този американски консорциум отговаря на абсолютно всички изисквания за цифрова мрежа. Предложението влиза в парламента идния вторник, а Министерството на културата няма да седне да променя изискванията само защото на нас ни е кефнало.

— Толкова скоро? — учудва се Шюман. — Значи, работата е опечена?

— Цялата предварителна процедура е отдавна приключила, но нали знаеш каква е министър Бьорнлунд? При нея поначало е трудно да стане каквото и да било, да не говорим за навреме. Проверихме в парламентарната служба по печата — още не са получили решението.