Червения вълк [bg]

През живота си не съм чувал чак такава дивотия… Надявам се, че не си споделила цялото това безумие с друг?

В задната част на черепа ангелите се разпяват, без слова, само трели, които стигат до съзнанието й през цяла вечност от пустота.

Отсега нататък няма да се занимаваш изобщо с тероризъм. Няма да отделяш нито минута повече на Карина Бьорнлунд или онзи проклет Рагнвалд.

Как можа да се оплете до такава степен? Дали наистина не се побърква? Какво става с главата й? Да не е заради тунела? Дали не се е повредило нещо тогава? Нещо, което не се оправя?

Запушва уши с длани, затваря очи, за да изключи ангелите, но всъщност така ги затваря вътре. Те я завладяват.

Летен поздрав захарна топлина вечна умора.

Не. Не искам това.

Мобилният жужи в дъното на чантата. Стиска силно клепачи и усеща вибрациите да пронизват бележника и дъвките, пакетчето салфетки, подплатата на палтото, да я удрят в кръста и загряват вътрешността на стомаха. Изчаква на място всичко това да отшуми.

Не искам и дума повече да чувам по този въпрос.

Стокхолм потъва в обкръжаващата я тишина, шумът откъм магистралата заглъхва, влажни привидения се трупат около улични лампи и светлинни реклами, краката й се носят безтегловни над земята, тя плавно полита над паважа пред входната врата, надолу, към гаража, над замръзналата морава, покрай бетонния остров за пешеходци.

— Аника!

Задъхана се връща на земята с тъп звук, за да се види точно пред хрущящата плъзгаща се врата, а вятърът все така я блъска, зъби се и плюе насреща й.

— Бързо, че ще станеш вир-вода.

Старата зелена тойота на Томас е спряла до изхода от гаража. Гледа я изненадана. Какво прави тук?

Сетне го вижда да маха през отвореното стъкло на шофьора. Русите му коси лепнат мокри по челото, палтото му е побеляло от лед. Тича към него, право към тези засмени очи, литва над асфалт и лед, за да потъне в бездънните му обятия.

— Добре че си получила съобщението ми — проговаря той, докато я води към вратата на пътника. Не престава да говори, докато отваря и я настанява вътре: — Опитах да те намеря по мобилния, но не ми отговори, затова се обадих на портиера да предупредя, че ще мина да те взема, а нали така и така трябва да местя колата, не беше кой знае какъв проблем, пък и купих някои неща пътем, рекох си защо не вземем да…

Аника диша задъхана през полуотворените си устни.

— Май се разболявам — шепне тя.