Червения вълк [bg]

Пресича пътя към мястото, дето живееше момичето — редица порутени работнически жилища с външни тоалетни и без топла вода. Пита се дали е попаднал където трябва. Трудно е да се каже. Карлсвик е променен, както се е опасявал, но и както не е могъл да си го представи. В крайградската пустош, покрита от дебел килим боровинки през лятото на онази шейсет и девета година, върху който се търкалят с Карина, докато не се натъкват на някакъв мравуняк, сега се извисява ивичесто бледосиньо-бяло чудовище от бетонни панели, което претендира да е най-голямата покрита арена в Северна Европа. Не му трябват доказателства за това.

При реката, където се гонеха из руините на старото пристанище и складовете за дървен материал, сега се кипри четиризвезден къмпинг с китни дървени къщурки. Настанил се е в една от тях.

Суровият зимен въздух ухае на бълбукащи води, потекли към Ботническия залив, и той съзира пред себе си града върху отсрещния бряг, спомня си всичките стари боклуци, обрамчили речния бряг по времето на дъскорезниците. Пита се дали е останало нещо, дали боровете най-после са се свлекли в реката от високите пясъчни скатове.

Продължава направо, леко и уверено, крачи по грижливо почистените от сняг улици, покрити със заледена корица ситен чакъл и борови иглици. Оставените от снегорина коловози са прави и успоредни, къщите наоколо — съвършено непознати.

Целият район е обновен с една живописна амбиция, запазена за културния елит и висшите държавни чиновници. Множеството редици работнически къщи са с ремонтирани покриви, запазили своите ръждивочервеникави и жълтеникави цветове, само че в блестящ пластмасов вариант. Дърворезби белеят в оловносивата светлина, геометрично съвършени прозоречни рамки говорят за скъпоструващи замени с най-качествено дърво. С многоцветните люлки на детската площадка, акуратно подредени контейнери за разделно събиране на отпадъци и до сухо изстъргани стълби пред входните врати, в цялата картинка има нещо фалшиво и по декадентски излишно.

Пустота и мъртвило. Долавя кучешки лай, една котка скача върху снежна преспа в далечината, но Карлсвик не живее; това е някакво огледално отражение, предназначено да покаже, че хората, които го обитават, се смятат за щастливи.

Спира по средата на тази мисъл, сещайки се, че тогава, както и сега, съдбата на обикновените хорица зависи от едрите капиталисти.

Излиза на Диспонентвеген и мигом съзира нейната къща с червена фасада, лъстива като влажните устни на някоя пачавра, а погледът му автоматично скача към прозореца й на втория етаж. Пред него има зелена решетка, а на покрива — подобна на гигантско насекомо антена.

Неговото момиче, неговата Червен вълк.

Жените все го мислят за срамежлив и затворен, нежен и внимателен любовник. Единствено с Карина беше наистина велик. Само с нея механиката на любовта се превръща в чудото, което трябва да бъде. С нея и приятелите й той успя да изгради свое собствено семейство, останало в сърцето му през всичките изтекли оттогава години и секунди.