Червения вълк [bg]

Тя продължава да мълчи известно време, а най-накрая казва:

— Карина Бьорнлунд, министърът на културата.

Главният редактор не трепва. Ръцете му остават една връз друга над копчетата на ризата, тялото му запазва същия ъгъл, очите са като стъклени, но въздухът в помещението изведнъж посивява, дишането се затруднява.

— Предполагам — проговаря Шюман след безкрайна пауза, — че си се снабдила с дяволски непоклатими доказателства за подобно обвинение.

Аника прави опит да се засмее, но от гърлото й изригва кух кикот.

— Не точно, но тя наистина изглежда най-вероятният извършител.

Шюман се надига внезапно, привел тяло напред, за да използва бюрото като опора, става и тръгва през помещението, без да поглежда Аника.

— Не съм сигурен, че искам да го чуя.

Аника почти е станала от мястото си, за да го последва, но стаята внезапно застава под наклон. Тръшва се обратно на стола и взема записките си.

— На местопрестъплението са открити следи от обувки трийсет и шести размер. Трябва да са оставени или от дете, или от дребна жена, като от тези две алтернативи втората е много по-вероятна. Жените рядко се захващат с тероризъм, освен ако не са с мъжете си. Рагнвалд планира операцията, а годеницата му я провежда.

Шюман преустановява неспокойния си ход и обръща лице към нея, отпуснал ръце покрай тялото.

— Каква годеница?

— Двамата са на път да се оженят, църковният секретар Йоран Нилсон от Саттаярви и Карина Бьорнлунд от Карлсвик. В общинската служба на Долен Люлео. Проверих всички Йоран Нилсон и Карина Бьорнлунд в националния адресен регистър и само тези двама отговарят на всички показатели.

— Терористът и министърът на културата?

— Терористът и министърът на културата.

— Дето ще се женят два дена след атентата?

Аника кимва, без да сваля поглед от видимо смаяния си шеф, а подът отдолу е отново неподвижен.

— Откъде знаеш?

— От едно съобщение за сватбено тържество, публикувано в Норландски новини по-малко от четири седмици преди нападението.

Андерс Шюман скръства ръце, започва да се люлее на пети и забива поглед в тъмните прозорци към руското посолство.

— И ти си напълно сигурна, че през есента на шейсет и девета година Карина Бьорнлунд е възнамерявала да се омъжи за човек, който ще се превърне в професионален убиец?

Тя се прокашля и кимва, а главният продължава да нарежда.

— И нашият министър на културата унищожава държавна собственост, убива редови войник и ранява втори заради едната любов?

— Не знам точно, но звучи логично — отвръща Аника.