Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Самата ти би го приела, нали, Бригс? — каза мило мис Кроли.
— Нима не е преимущество да станеш сестра на мис Кроли? — отвърна Бригс, като смирено отбягна да отговори направо на въпроса.
— В края на краищата от Беки би излязла една добра лейди Кроли — забеляза мис Кроли (която се бе смекчила от отказа на Ребека и бе много либерална и великодушна сега, когато нямаше да става нужда да прави жертви). — Тя е много умна (дори в малкия си пръст има повече мозък, отколкото ти в цялата си глава, мила ми Бригс), а и обноските й са превъзходни, след като я превъзпитах. Освен това тя е от рода Монморанси, Бригс, а кръвта има значение, макар лично аз да я презирам. И тя би смогнала да се държи на положение между надутите глупави хампширци много по-успешно от онази нещастна железарска дъщеря.
Както ставаше обикновено, и този път Бригс се съгласи, след като се впуснаха да разискват и правят догадки относно «предишната връзка».
— Вие, клетите самотни създания, винаги имате по някоя глупава любов — каза мис Кроли. — Та нали и самата ти си била влюбена в един учител (не плачи, Бригс — ти винаги плачеш, а това няма да го съживи), и аз предполагам, че и тази нещастна Беки се е проявила като глупава и сантиментална — някой доктор или иконом, или художник, или млад свещеник, или нещо подобно.
— Клетото, клетото създание! — възкликна Бригс (която си мислеше за преди двадесет и четири години и за онзи туберкулозен млад учител, чиято жълта къдрица и чиито писма, красиви в своята нечетливост, тя пазеше в старото си писалище горе). — Клетото създание! — повтори Бригс. Тя отново беше свежа осемнадесетгодишна девойка; беше отишла на вечерня и двамата с младия туберкулозен учител четяха с треперлив глас от една и съща книга с псалми.
— След подобно поведение от страна на Ребека — каза възторжено мис Кроли — нашето семейство е длъжно да направи нещо. Трябва да открием кой е този човек, Бригс, и аз ще го настаня на работа; или ще му поръчам да ме нарисува, знаеш; или ще поговоря за него с братовчед ми, — и ще дам прикя на Беки, и ще направим сватба, Бригс, и ти ще приготвиш сватбената закуска и ще станеш шаферка.
Бригс заяви, че това ще бъде чудесно и се закле, че милата мис Кроли винаги е била добра и щедра, след което се качи в спалнята на Ребека да я утеши и да побъбрят за предложението, за отказа и за причините му; както и да загатне за великодушните намерения на мис Кроли и да открие кой е джентълменът, който е покорил сърцето на мис Шарп.
Ребека беше много мила, много обичлива и отзивчива — отвърна с жар и благодарност на проявената от Бригс нежност — призна, че има някаква тайна връзка — една сладка тайна — колко жалко, че Бригс не бе останала още половин минутка пред ключалката! Може би Ребека би казала нещо. Само пет минути след като мис Бригс се качи в стаята на Ребека, самата мис Кроли се появи там. Това беше нечувана дотогава чест; любопитството й я бе победило; тя не можеше да дочака бавните преговори на посланичката си, затова отиде лично и заповяда на Бригс да излезе от стаята. Като изрази одобрението си от поведението на Ребека, тя заразпитва подробно за срещата, както и за обстоятелствата, които бяха довели до смайващото предложение на сър Пит.
Ребека каза, че отдавна била доловила слабостта, която сър Пит й правел честта да изпитва към нея (тъй като той имал обичай да проявява чувствата си много прямо и открито); но без да споменава частните си причини, с които засега не желаела да безпокои мис Кроли, тя заяви, че възрастта на сър Пит, положението му и навиците му били такива, че не би могла и да мисли за брак с него; и нима една жена със себеуважение и усет за приличие би могла да се вслушва в едно предложение за женитба, което идва в такъв момент, когато починалата жена на обожателя дори още не е погребана?
— Глупости, миличка, вие никога не бихте му отказали, ако тук не бе замесен друг някой човек — каза мис Кроли, като веднага се спря право на въпроса. — Кажете ми частните си причини: какви са те? Съществува друг някой, нали? Кой е покорил сърцето ви?
Ребека сведе надолу очи и призна, че действително има друг човек.
— Вие правилно сте отгатнали, скъпа мис Кроли — каза тя със сладък, наивен, треперещ глас. — Учудвате се, че едно такова бедно и самотно момиче може да има някаква връзка, нали? Никога не съм чувала, че бедността може да служи за защита срещу подобно нещо. Бих желала да е така.