Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
— Божичко, ама ти си страшно недружелюбна.
— Е, ще търпиш. Не си налетял на добрата самарянка.
— Напротив. Постъпи много великодушно и съм ти искрено благодарен.
— Дръпни се, тъпако — нареди тя, забелязвайки, че е минал заедно с велосипеда си в средата на пътеката.
— Извинявай. — Той послушно отстъпи встрани. — Леле, колко съм замаян. Май наистина много лошо си ударих главата. Едва успявам да вървя по права линия.
— Постарай се малко повече, Майк. — Тя го изгледа свирепо. — След първия ми изстрел ще пикаеш през задника. Пак ще можеш да ходиш по срещи, но краят на вечерта ще е голямо разочарование… защото няма да имаш мъжки атрибути.
Той зяпна.
— Чакай мая…
— Чудех се дали ще дойдеш да ме нападнеш, скапан изрод.
Револверът вече сочеше право към слабините му.
— Ан, аз не…
— Мислиш си, че не слушам новините? Мислиш си, че съм твърде тъпа, за да събера две и две? Издъни се, Майк. — Тя плъзна ръка през косата си. — Макар че всъщност не се казваш Майк, нали?
На по-малко от километър се появи велосипед, идващ бързо право към тях. Колоездачът се бе привел над кормилото, за да намали съпротивлението на въздуха, и яростно въртеше педалите. Ан кимна нататък и каза:
— Здравата си закъсал, гадино. Ще си имаме компания.
Той спря и я погледна. Едва сега осъзнаваше, че го е залъгвала, докато дойде още някой.
Беше я подценил жестоко.
Той се усмихна.
— С нетърпение чакам да ти строша врата, кучко.
— Има да чакаш.
— Как беше изнасилването? Приятно ли е, като си с обратна резба?
Лицето й пламна.
— Да ти го начукам.
— Ако знаеш какво съм ти предвидил, ще ме молиш да ти строша врата.
— Господи, отвратителен си.
В гласа й се прокрадна гняв.
Стояха мълчаливо и се гледаха с взаимна ненавист, а колоездачът идваше все по-близо и по-близо. Цевта на револвера продължаваше да сочи към слабините му.
Новодошлият удари спирачки, велосипедът му се плъзна и спря на два-три метра от тях. Беше млад, на двайсет и една или двайсет и две, може би студент от Джорджтаунския университет или от „Джордж Уошингтън“, рус, с къдрава козя брадичка, защитни очила и дебели, масивни бедра на усърден колоездач. Той погледна въпросително оръжието в ръката на Ан и попита:
— Какво става? Трябва ли ви помощ?
Ан едва отваряше уста, когато Майк размаха високо ръце и заяви:
— И още как! Толкова се радвам, че дойде, мой човек. Тая смахната кучка си въобразява, че съм убиецът от Лос Анджелис.
— Какво?
— Превъртяла е. Както си карах и исках да я задмина, тя взе, че ме ритна. Можеше да ме убие. Адски боли.
— Млъквай — каза Ан, после се обърна към непознатия. Лъже. Престори се, че е паднал. Той е убиецът от Лос Анджелис.
Новодошлият се вгледа в него. Майк вдигна широките си рамене и поклати глава пред явната нелепост на обвинението.
— Глупости. Пълни глупости. Нали знаеш какви са жените в момента. Хванала я е параноята.
Ан поклати глава, сякаш да каже, че не се хваща на въдицата.
— Добре ги редиш, гаден убиец. Но сега ще се пържиш на електрическия стол.
— Видя ли за какво ти говоря, мой човек? — възкликна Майк. — Съвсем е откачила. За бога, моля те, опитай се да й налееш малко ум в главата. Нали си чувал описанието на убиеца от Лос Анджелис? Непрекъснато го повтарят по телевизията и радиото. Нисък и набит, с дълга коса, стегната на опашка, прав ли съм? Е, виждам ли ти се нисък и набит? Къде ми е опашката?
Младежът се обърна към Ан и каза:
— Вярно. Непрекъснато повтарят описанието по новините. Както каза той.
Тя се завъртя към него.
— Не ми пука за описанието. Този е.
— Нападна ли ви? — попита младежът, без изобщо да крие скептицизма си.
— Още не. Но само защото не му дадох възможност.
Майк стисна по-здраво кормилото на велосипеда си.
Младежът каза на Ан:
— Е, щом не ви е нападнал, как може да сте толкова сигурна?
Ан започваше да се ядосва.
— Просто знам. Очаквах да избере мен и ето го тук.
— Очаквахте да избере вас?
Сега младежът и Ан стояха един срещу друг.