Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Представих се и я уведомих, че трябва да разговарям със съпруга й. Минаха почти две минути, преди Бари да се обади. Той обясни, че двамата с жена му посрещали гости за рождения ден на детето, избрал съм страшно неподходящ момент и дали няма начин да приключим по-бързо. Дадено, казах аз, после обясних какво искат счетоводителите и той отговори:
— Няма проблеми. Лично подготвих тия договори и преговарях по сделката. Запознат съм с цялата работа до най-малки подробности.
— Знаех си, че теб трябва да търся, Бари — казах аз и попитах: — Е, каква е същността на договора?
— Кръстосани инвестиции и суап в използването на мрежите.
— Срок на договора?
— Четири години с възможност за подновяване. Договорът е подписан преди две години, тъй че остава в сила поне още две.
— При какви условия могат да се оттеглят партньорите?
— Няма условия. Не е предвидено в договора.
— Няма условия… не е ли малко необичайно?
Детският глас продължаваше да реве. Бари ми напомни:
— Дръмънд, нямам време. — Чух нетърпелива въздишка. Сега да не си станал експерт по търговски договори?
Обожавам да ми изтъкват колко съм некадърен.
— Попитах те не е ли малко необичайно — повторих аз.
— И двете… — Хлапето запищя толкова силно, че Бари трябваше да повиши глас. — Ъъъ… и двете компании са много доволни от споразумението. Недей да се тревожиш, става ли?
Не се тревожех. Всъщност пет пари не давах за договора. Но беше неделя следобед, а аз киснех в тази зала и с тия хора, защото Бари ме прати тук. Колкото до хлапето, сигурно беше напълнило гащите до пръсване и трескаво дърпаше крачола на баща си. С леко усилие мога да стана голям досадник. Дори без усилие.
— Добре, значи нареждам на всички да си вървят по домовете до утре, когато ще ти е по-удобно да отговориш на въпросите ми.
— Майната ти.
Леле, колко забавно ставаше. Женски глас крещеше отнякъде с нарастващо възмущение:
— Бари… Бари!…
— Хей, знаеш ли какво? — започнах аз. — Току-що ми хрумна цял куп въпроси, на които трябва да отговориш веднага. За начало…
— Мътните да те вземат, Дръмънд! Не се бъзикай с онзи договор. Разбра ли? Не знаеш в какво се забъркваш, по дяволите.
— Тъй ли?
— Ъъъ…
Хлапето вече виеше пронизително, а жена му крещеше с всичка сила. Бари се помъчи да ги надвика.
— Всичко е напълно законно. Дого… Млъквай веднага! — изрева той и продължи: — Договарящите страни одобриха условията. Това е всичко, което трябва да знаете и ти, и счетоводителите.
— Защо казваш, че договорът е законен?
— Не. Аз… ъъъ… просто исках да кажа, че партньорството е… ах, майната му… — Той дълбоко си пое дъх, после се изкиска. — Хей, Шон… приятел, старая се да ти помогна.
Той пак млъкна, а гласът на хлапето скочи с две октави нагоре и Бари сигурно закри слушалката с длан, но не много успешно, защото ясно чух силен плясък и неговия приглушен вик:
— Млъквай, че ще те вземат дяволите, малко чудовище!
Олеле! Бях планирал да връча на Бари наградата „Образцов татко“, но май се налагаше да размисля. Изведнъж се разлая женски глас и чух как Бари лае на свой ред със същата злоба. Отчетливо различих думите „кучка“ и „мръсник“, сетне някъде се затръшна врата.
Тишина.
След малко Бари каза:
— Никой никого не е карал насила, Дръмънд. Всичко е съвършено законно, разбра ли, по дяволите? „Морис Нетуъркс“ отчита приходите по договора с приложение към годишната декларация за КЦКБ. Схвана ли? А сега кажи на счетоводителите да попълнят скапаните прогнози.
Не бях изразил ни най-малко съмнение в законността на партньорството. Бари сам повдигна въпроса.
— Хей, приятен ден — казах аз.
Връзката се прекъсна.
Интересно… Всъщност Бари не бе признал нищо. Напротив, отричаше категорично. Проблемът беше, че никой не го караше да отрича каквото и да било.
Сигурно се питате защо. И покрай това не забравяйте, че кристално чистото име на Шон Дръмънд щеше да бъде лепнато най-отгоре в списъка на отговорните за ревизията. Ако по-късно някоя част от нея се окажеше фалшифицирана или недостоверна, КЦКБ и Американската адвокатска асоциация щяха дружно да ме скалпират. Дали пък Бари не искаше да надзиравам ревизията точно защото бях некомпетентен?
Е, засега подобна догадка изглеждаше пресилена. В момента Бари беше подложен на натиск и стрес, а както вече казах, понякога прекалявам с догадките.
Или може би не.
Отидох при Марта и я светнах, че заедно с приятелчетата си може смело да прогнозира поне още две години живот на бермудското партньорство.