Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Сега ще прочета на воините някои от стиховете, които е добре да знаят — продължи девойката, чието държане стана още по-сериозно и тържествено, — и нека те запомнят, че това са думи на самия Велик дух. Най-напред на тях им е заповядано да „обичат своя ближен, както себе си“. Кажи им това, мила Вах-та!
— За индианците бледоликите не са ближни — отвърна делауерката по-решително, отколкото дотогава. — При тях ближен е ирокез за ирокез, мохикан за мохикан, бледолик за бледоликия. Няма смисъл да казвам това на вождовете.
— Ти забравяш, Вах-та, че това са думи на Великия дух и че главатарите, както и всички други хора, трябва да им се подчиняват. А ето и още една заповед: „Ако някой те удари по лявата страна, обърни му и другата“.
— Какво значи това? — запита с необичайна бързина Вах-та!-вах.
Хети обясни, че тая заповед забранява да се негодува срещу обидите, а по-скоро да бъдем готови да претърпим нови злини от онзи, който ни обижда.
— А изслушай и тези, Вах-та — прибави тя. — „Обичайте неприятелите си. Благославяйте онези, които ви мразят, и се молете за онези, които зложелателно ви преследват.“
Сега вече Хети бе въодушевена. Очите й горяха със силата на нейните чувства, страните й се бяха зачервили, а гласът й, обикновено така тих и музикален, стана по-силен и по-внушителен. Тя беше запозната с Библията още от ранното си детство от майка си и сега минаваше от пасаж към пасаж с изненадваща бързина, като се стараеше да избира стихове, проповядващи милосърдие и опрощение. Дори ако си бе дала труд, Вах-та!-вах не би могла да преведе и половина от онова, което тя изрече в наивното си усърдие и младата слабоумна фанатичка се изтощи напълно от собствените си усилия, преди другарката й да отвори уста, за да произнесе поне една сричка. След това, разбира се, делауерката преведе накратко онова, което бе казано и прочетено, като се задоволи е един или два от най-удивителните стихове — тези, които бяха поразили собственото й въображение като най-парадоксални и които положително щяха да бъдат най-съществени, ако несвикналите мозъци на слушателите можеха да схванат голямата им нравствена истинност.
Едва ли има нужда да се описва на читателя въздействието, което подобни необичайни проповеди биха могли да окажат върху група индиански воини, за които религиозно начало беше никога да не забравят стореното им благодеяние и никога да не прощават нанесената им обида. За щастие предварителните обяснения на Вах-та!-вах бяха подготвили умовете на хуроните за нещо необичайно и повечето от онова, което им се струваше безсмислено и парадоксално, те отдаваха на факта, че разумът на девойката бе устроен различно от този на повечето хора. Все пак между тях имаше и един-двама старци, които бяха чували подобни проповеди от мисионерите, и те излитаха желание да оползотворят времето си, като поговорят по този интересен въпрос.
— Това е „Добрата книга“ на бледоликите — забеляза един от тези главатари и взе томчето от несъпротивяващата се ръка на Хети, която гледаше е напрежение лицето му, докато той прелистваше страниците, сякаш очакваше някакъв явен резултат от това. — Нали онзи е законът, според който твърдят, че живеят моите бели братя?
Вах-та!-вах, към която бе отправен този въпрос, отговори утвърдително, като прибави, че както французите от Канада, тъй и англичаните от британските провинции признавали нейния авторитет и твърдели, че съблюдават нейните принципи.
— Кажи на младата ми сестра — добави хуронът, като гледаше право към Вах-та!-вах, — че ще отворя устата си и ще кажа няколко думи.
— Вождът на ирокезите започва да говори — нека бледоликата ми приятелка слуша! — предупреди я делауерката.
— Радвам се, че ще го чуя — възкликна Хети. — Бог е докоснал сърцето му и сега той ще освободи татко и Хари!
— Това е законът на бледоликия — поде главатарят. — Той му заповядва да прави добро на онези, които го обидят и когато неговият брат му поиска пушката, той да му даде и рога с барут. Такъв ли е законът на бледоликите?
— Не… не е така — отвърна сериозно Хети, когато тези думи й бяха преведени. — В цялата книга не се споменава нито дума за пушки, а барутът и куршумът обиждат Великия дух.
— Защо тогава бледоликият ги употребява! Ако му е заповядано да дава двойно на онзи, който го помоли за едно нещо, защо взима двойно от бедния индианец, който не му иска нищо? Той идва от страната зад изгрева на слънцето със своята книга в ръка и учи червения човек да я чете. Но защо самият той забравя онова, което му казва тя? Когато индианецът дава, бледоликият никога не е доволен, а сега предлага злато за скалповете на нашите жени и деца. И когато ние вземем скалп на някой воин, убит в открит бой, нарича ни зверове. Името ми е Разцепения дъб.