Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Вътрешно Хътър беше много развълнуван от постъпката на Хети, макар външно да се преструваше на съвсем безразличен. Той си спомни за нежната й молба, преди да напусне „ковчега“, и несполуката правеше още по-тежко онова, което би могло да се забрави сред тържеството на успеха. Освен това той знаеше искрената, простодушна вярност на това дете. Старецът разбираше защо беше дошла Хети, знаеше как тя напълно пренебрегва своето „аз“ и знаеше също тъй, че тази нейна самопожертвувателност обуславяше всичките й постъпки.
— Това не е хубаво, Хети — каза той, съжалявайки повече за последиците, които щяха да засегнат самата девойка, отколкото за каквото и да било друго зло. — Тези индианци са жестоки ирокези и никога не забравят нито нанесената им обида, нито направената услуга.
— Кажи ми, татко — отвърна девойката, като се оглеждаше крадешком около себе си, сякаш се страхуваше, че някой може да я подслуша, — позволи ли ти Бог да изпълниш жестокото си намерение, с което дойде? Много искам да зная това, за да мога — ако той не ти е позволил — да говоря с индианците открито.
— Не биваше да идваш тук, Хети; тези зверове не ще разберат нито душата, нито намеренията ти.
— Какво стана, татко? Изглежда, че нито ти, нито Хари сте се сдобили е нещо, подобно на скалпове.
— Ако това ще успокои ума ти, дете, мога да ти отговоря: не. Бях хванал младото същество, което дойде сега с теб, но писъците му скоро събраха около мен цяла тълпа от диви котки, които бяха твърде много, за да ги надвие сам човек. Ако това може да те зарадва, този път ние нито успяхме да вземем скалпове, нито ще можем да получим награди.
— Благодаря ти, татко! Сега вече мога да говоря с ирокезите смело и с чиста съвест. Надявам се, че и Хари също така не е успял да стори зло на някой от тези индианци.
— Е, колкото до последното, Хети — отвърна гигантът, — ти улучи право в целта. Да, Хари нямаше възможност и това е то всичко. Виждал съм много вихрушки, стари приятелю — и по суша, и по вода, но никога не съм изпитвал толкова силна и яростна като тази, която ни връхлетя по-миналата нощ във вид на индиански нападатели… Е, Хети, теб не те бива да разсъждаваш много за неща, по-дълбоки от обикновените, но все пак си човек и имаш известни човешки разбирания. Сега само ще те помоля да обърнеш внимание на тези обстоятелства. Ето, ние дойдохме тук със стария Том, твоя баща, и както е явно от думите на закона и прокламацията, намеренията ни бяха съвсем справедливи и без всякаква зла умисъл. А изведнъж върху нас се нахвърлиха същества, наподобяващи повече глутница гладни вълци, отколкото дори диваци и ни свързаха като овци за толкова късо време, че на мен сега ми е нужно повече, за да ти разкажа тази история.
— Но в момента ти си свободен, Хари — отвърна Хети и плахо погледна към красивите свободни крайници на младия великан. — Сега по тялото ти няма нито въжета, нито жилави върбови пръчки, които да измъчват ръцете или краката ти.
— Не, Хети. Вярно е, че крайниците ми изглеждат свободни, но каква полза от това, щом не мога да ги използвам тъй, както ми е угодно? Ето, дори тия дървета наоколо имат очи, а също и езици. Защото, ако на стареца или на мен хрумне да се разходим малко извън границите на своя затвор, тутакси подир нас ще бъдат изпратени четири или пет куршума. В цялата Колония няма по-здрав затвор от този, в който се намираме сега ние.
— Така е най-добре, Хари — каза девойката. — Най-добре е татко и ти да останете спокойни и мирни до момента, когато аз ще говоря с ирокезите и когато всичко ще се оправи. Щом се уреди всичко и вие бъдете свободни да се върнете обратно в „замъка“, аз ще дойда и ще ви съобщя.
Хети говореше с толкова наивна сериозност и изглеждаше толкова уверена в успеха си, че и двамата й слушатели се почувстваха склонни да отдадат на думите й повече тежест, отколкото обикновено. Затова, когато тя изказа желание да ги напусне, те не възразиха, макар да виждаха, че девойката имаше намерение да се отправи към групата на главатарите, които, застанали настрана, навярно обсъждаха начина и причините на внезапното й появяване.
Когато напусна приятелката си, Вах-та!-вах се настани близо до няколко от по-старшите воини, които се бяха държали най-дружелюбно към нея през време на пленничеството й и най-главният от които дори й беше предложил да я осинови, ако се съгласи да стане хуронка. Хитрата девойка се отправи нататък, за да ги накара да я разпитат. Тя твърде добре познаваше навиците на своя народ, за да си позволи да натрапва на мъжете и воините мнението на една толкова млада жена, но природата я беше надарила с такт и умение, които й помагаха винаги, когато желаеше да привлече вниманието, без да накърни достойнството на онези, които беше длъжна да почита и уважава.