Ние оставихме обитателите на „замъка“ и „ковчега“ дълбоко заспали. Наистина веднъж или два пъти през нощта Ловецът или делауерът ставаха и оглеждаха спокойното езеро, за да се върнат на сламениците си, след като се убедяха, че няма опасност, и да заспят като хора, които не можеха да бъдат лишени лесно от естествената си почивка. Но щом се появиха първите признаци на зазоряването, белият стана и започна да се готви за настъпващия ден. А приятелят му, който напоследък не беше прекарвал спокойно нощите си, остана завит под одеялото си до пълното изгряване на слънцето. Тази сутрин и Джудит стана по-късно от обикновено, защото през ранните часове на нощта не беше успяла нито да си почине, нито да заспи. Но щом слънцето се показа над източните хълмове, и двамата бяха вече на крак, защото по тези места дори и ленивците ставаха от леглата си при появяването на голямото светило.
Чингачгук тъкмо обличаше своето горско облекло, когато Ловецът влезе в кабинета на „ковчега“ и му хвърли няколко груби, но леки летни дрехи на Хътър.
— Джудит ми ги даде за теб, вожде — каза той, като хвърли дрехите и панталоните в краката на индианеца. — Защото ще бъде твърде неблагоразумно и непредпазливо да се показваш тук в бойно облекло и с боядисано лице. Измий всички тия ярки черти от лицето си, облечи тези дрехи, а ето тук и една шапка, която ще ти придаде извънредно „нецивилизована цивилизованост“, както обичат да се изразяват мисионерите. Спомни си, че Вах-та!-вах е наблизо в че онова, което ще сторим за момичето, трябва да се предприеме едновременно с действията ни за останалите. Зная, че не ти е присъщо и е против твоята природа да носиш дрехи, които не са скроени и ушити по индиански маниер, но направи едно изключение и ги облечи веднъж, пък макар и да не ти е приятно.
Чингачгук или Змията погледна със силно отвращение дрехите, но схвана, че е в негова полза, ако не и абсолютно необходимо да се преоблече. Откриеха ли ирокезите, че в или около „замъка“ има червенокож, това можеше да засили тяхната бдителност и да съсредоточи подозренията им върху пленничката. А той беше готов на всичко само да освободи своята любима.
След като повъртя дрехите на всички страни и ги изследва със сдържана ирония, давайки си вид, че не умее да ги облече, и след като изрази по всички възможни начини отвращението си на млад дивак да пъхне крайниците си в тези „приспособления на цивилизования живот“, вождът се подчини на своя приятел и накрая остана — поне доколкото можеше да забележи окото — червен само поради цвета на кожата си. Но излишно бе да се опасяват, че тази малка подробност можеше да бъде забелязана, тъй като разстоянието от брега и липсата на далекогледи у индианците не им позволяваше да оглеждат по-точно всеки от жителите на „замъка“; а и лицето на самия Ловец, макар и с по-бяла кожа, беше така обгоряло от слънцето, че цветът му едва ли бе по-светъл от този на мохикана.
Недодяланите движения на делауера в новото му облекло неведнъж през този ден станаха причина неговият приятел да се усмихне. Но той внимателно се въздържаше от всички ония шеги, които обикновено се подхвърлят при подобни случаи сред белите, тъй като навиците на един вожд и достойнството му на воин при неговия пръв поход, както и сериозността на положението, в което се намираха, бяха достатъчни да направят сега неуместно всяко лекомислие.
Закуската на тримата островитяни, ако можем да ги наречем така, мина мълчаливо, сериозно и замислено. Видът на Джудит показваше, че докато двамата мъже са били заети с бъдещето и с неговите неясни и неизвестни събития, девойката е прекарала неспокойна нощ. През време на закуската между Ловеца и Джудит се размениха няколко учтиви думи, но никой не намекна за положението, в което се намираха.
