Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Едва ли има нужда да казвам, че когато разбра повдигнатия сериозен въпрос, преведен съвършено ясно — а Вах-та!-вах изпълни този път дълга си с повече от обикновена готовност, Хети беше много смутена. Дори и по-разумни хора от бедната девойка биха изпаднали в затруднение при подобен въпрос, затова не бива да се изненадваме, че въпреки цялата си непоколебима вяра и искреност, тя просто не знаеше какво да отговори.
— Какво да им кажа, Вах-та? — запита умолително тя. — Зная, че всичко онова, което им прочетох от Книгата, е вярно, макар и да не изглеждаше да е така, ако се съди по държането на ония, на които Книгата е дадена.
— Дай им отговор на бледолик — отвърна подигравателно Вах-та!-вах, — той винаги добър за едната страна, макар че лош за другата.
— Не, не, Вах-та — истината няма две страни и все пак изглежда странно! Положителна съм, че четох стиховете правилно, а никой не би могъл да бъде толкова лош, че да отпечата погрешно Библията. Това не може да бъде, Вах-та!
— О, бедната индианка мисли, че всичко възможно за бледоликите — отвърна делауерката хладнокръвно. — Те казват веднъж „бяло“, а после казват „черно“. Защо да не бъде възможно?
Хети се смущаваше все повече и повече, докато най-после, овладяна от страха, че не беше успяла в целта си и че баща й и Хари ще заплатят с живота си за някоя нейна грешка, избухна в плач.
От този миг в държането на Вах-та!-вах изчезна напълно иронията и студеното безразличие и тя отново стана добра и ласкава приятелка. Като прегърна съкрушената девойка, тя се опита да утеши скръбта й с почти винаги целебното лекарство на женската нежност.
— Спри да плачеш — не плачи! — каза тя и избърса сълзите от лицето й, сякаш Хети бе някое дете, а сетне се наведе и я притисна като обична сестра към топлата си гръд. — Защо се тревожиш толкова? Ти не си правила тази книга, ако тя грешна, и ти не създала тия бледолики, които лоши. Има лоши червени хора и лоши бели хора. Никой цвят всички добри — никой цвят всички лоши. Вождовете знаят това достатъчно добре.
Хети бързо се съвзе от внезапното избухване на мъката си, а след това умът й се върна отново е цялата си простодушна сериозност към целта на нейното посещение. Като видя, че строгите на вид главатари все още стояха наоколо й със сериозна учтивост, тя отново доби надежда, че ще успее в усилията си да ги убеди в правото.
— Слушай, Вах-та! — каза тя, като се мъчеше да сподави хълцането си и да говори ясно. — Кажи на вождовете, че няма абсолютно никакво значение какво прави лошият; правдата си е правда, думите на Великия дух са си думи на Великия дух и никой не може да върши безнаказано зло само затова, защото друг го е правил преди него! „Отвръщай на злото с добро“ — казва тази Книга. А това е закон както за червения, така и за белия.
— Никога не съм чувала за такъв закон у делауерите или у ирокезите — отвърна примирително Вах-та!-вах. — Не е добро да се казва на вождовете за закон като този. Кажи им нещо, което да повярват.
Независимо от всичко делауерката беше готова да продължи, когато потупване по рамото й от ръката на най-стария вожд я накара да вдигне очи. Тогава тя забеляза, че един от воините беше напуснал групата и вече се връщаше с Хътър и Хари. Схванала, че те щяха да вземат участие в разговора, тя млъкна веднага, покорна като всяка индианска жена.
Няколко мига по-късно пленниците се намериха лице с лице с водачите на онези, които ги бяха пленили.
— Дъще — каза главният вожд на младата делауерка, — запитай този сивобрад човек защо дойде в нашия лагер.
Вах-та!-вах зададе въпроса на своя несъвършен, но все пак лесно разбираем английски език. Хътър беше достатъчно суров и упорит по природа, за да не клинчи от последиците на своите дела, а бе запознат и твърде добре с възгледите на индианците, за да знае, че не ще спечели нищо, ако извърта или прояви страх пред техния гняв. Затова без колебание призна намерението, с което бе слязъл на сушата, оправдавайки го само с това, че правителството на провинцията давало големи награди за скалпове. Тази искрена изповед беше посрещната с явно задоволство от ирокезите — но не толкова заради преимуществото, което им даваше от морална гледна точка, колкото заради доказателството, че бяха пленили човек, достоен да занимава техните мисли и да стане предмет на отмъщението им.
Запитан, Хари също призна истината, макар че бе по-склонен от своя упорит приятел да прикрие делата си, стига обстоятелствата да позволяха това. Но той бе достатъчно тактичен, за да разбере, че в този миг всяко усукване би било безполезно, и така по неволя стана добросъвестен и се престори на искрен — нещо, което у Хътър се коренеше в безразличието, станало втора природа у този човек, склонен винаги да действа грубо, жестоко, без да се интересува от последиците дори за самия себе си.