Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Най-сетне Джудит, чието сърце беше изпълнено с топлота и чиито нови чувства предразполагаха разсъдъка й към по-благи и приятни мисли, отколкото обикновено, заговори на тази тема и стори това по начин, който ясно показваше колко много бе мислила през последната безсънна нощ.
— Ще бъде ужасно, Ловецо — възкликна тя изведнъж, — ако нещо сериозно сполети баща ми и Хети! Не бива да стоим тук спокойно и да ги оставим в ръцете на ирокезите, без да помислим как да им помогнем.
— Готов съм да им помогна, Джудит, както и на всички онези, които се намират в неволя, стига да знаех по какъв начин мога да сторя това. Не е малко нещо да попаднеш в ръцете на червенокожите и особено когато си тръгнал с такава цел, с каквато Хътър и Хари слязоха на сушата, а това се знае от всички. Не бих пожелал и на най-големия си враг да изпадне в такава беда, а още по-малко на онези, с които съм пътувал, ял и спал. Имате ли някакъв план, който бихте желала Змията и аз да се постараем да изпълним?
— Не зная друго средство за освобождението на пленниците, освен да се подкупят ирокезите. Те обичат да получават подаръци, а ние навярно бихме могли да им предложим достатъчно, за да ги накараме да мислят, че е по-добре да отнесат със себе си онова, което им се дава като богат дар, отколкото да отведат бедни пленници — ако прочее изобщо имат намерение да ги отвеждат.
— Това е много добре, Джудит… да, това е много добре, стига неприятелят да може да се подкупи, а ние да намерим подходящи стоки, за да извършим сделката. Баща ви има удобна колиба и нейното положение е изгодно, но тя не изглежда претъпкана с богатства, годни да го откупят. Пушката, която той нарича „Убиец на елени“, може да има известна стойност, а разбирам, че има и буре с барут, което положително би натежало на везните. И все пак двама напълно здрави мъже не могат да се откупят с някоя и друга дреболия. Освен това…
— Освен това какво? — запита нетърпеливо Джудит, когато забеляза, че младият човек се колебаеше да продължи, навярно понеже не желаеше да я наскърбява.
— Е, добре, Джудит, и французите предлагат награди, каквито се дават от наша страна, а с наградата за два скалпа ще може да се купи буре с барут и една пушка — макар и не толкова хубава, както този „Убиец на елени“, който баща ви хвали като нещо необикновено и несравнимо. Но все пак това ще е добър барут и доста точна пушка, а червенокожите не разбират много от огнестрелни оръжия и не винаги знаят да правят разлика между истинското и привидното.
— Това е ужасно! — промърмори девойката, поразена от грубия начин, по който събеседникът й беше свикнал да излага фактите. — Но вие изпускате из предвид моите собствени дрехи, Ловецо, а аз мисля, че те ще се харесат много на ирокезките жени.
— Без съмнение, без съмнение ще им се харесат, Джудит — отвърна младият мъж, като се вгледа в нея проницателно, сякаш искаше да се увери, че тя наистина е способна да направи такава жертва. — Но сигурна ли сте, девойко, че бихте могла да се разделите със собствените си накити в името на подобна цел? Мнозина мъже се мислят за храбри, докато се изправят лице с лице с опасността. А познавам и такива, които твърдяха, че са добри и че са готови да раздадат цялото си имущество на бедните, когато слушаха за коравосърдечието на други хора, но чиито пестници се свиваха алчно, когато дойдеше ред самите те да изпълнят обещанието си. Освен това, Джудит, вие сте хубава — и то необикновено хубава, с което всеки може да се съгласи, без да изопачи истината. А онези, които са надарени с хубост, обичат да имат неща, за да се кичат. Сигурна ли сте, че бихте намерила сили в себе си да се разделите с накитите си?
Ласкавият намек за личния чар на девойката дойде точно навреме, за да унищожи въздействието, предизвикано от недоверието, което младият човек прояви по отношение привързаността на Джудит към баща й. Ако някой друг на мястото на Ловеца би изрекъл всичко това, комплиментите му навярно щяха да бъдат пренебрегнати при наличността на негодуванието от изказаното недоверие. Но за девойката имаше обаяние дори и тази груба искреност, която често караше простосърдечния Ловец да разкрива мислите си. И като се зачерви и за миг очите й започнаха да мятат мълнии, тя не можа да открие достатъчно гняв в сърцето си, за да се разсърди наистина на човека, самата душа на който, изглежда, бе изградена от правдивост и мъжествена благост. Наистина в погледа й можеше да се прочете известен укор, но като овладя желанието си да възрази, девойката успя да отговори любезно и дружелюбно.
— Вие навярно пазите цялото си добро мнение за делауерските девойки, Ловецо, ако наистина мислите така за вашите бели сестри — каза тя, като се престори, че се смее. — Но изпитайте ме. Ако се уверите, че съжалявам за панделките или перата, коприната или муселина, тогава можете не само да мислите, каквото искате за мен, но и да казвате за моите чувства онова, което е в ума ви.