![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Питърсън беше методичен. Беше убеден, че обвинението трябва да се изгради постепенно, тухла по тухла, свидетел по свидетел, без ексцентрични и хитри ходове. Доказателствата трябваше да се трупат, докато в съзнанието на съдебните заседатели не остане никакво съмнение. Но Фриц беше сериозно предизвикателство точно защото срещу него нямаше никакви доказателства.
Затова трябваше да се намесят доносниците.
Първият от тях беше Джеймс Харджо, когото доведоха да свидетелства направо от затвора, както и Глен Гор. Глупав и несъобразителен, Харджо не само беше обрал два пъти една и съща къща, но и двата пъти беше проникнал с взлом по един и същ начин — в същата спалня, през същия прозорец. Полицаите го хванаха и го разпитаха. С помощта на писалка и лист хартия — инструменти, дотогава непознати на Харджо — те бяха обрисували престъплението му с помощта на диаграми. Очевидно това силно го беше впечатлило. Докато бе в затвора с Денис, по настояване на полицията той се захвана да разреши случая с убийството на Картър, като рисуваше на лист хартия.
Харджо обясни хитрата си стратегия на съдебните заседатели. Според него той беше разпитал Денис за убийството в претъпканото общо помещение на затвора. В някакъв момент, когато логическите му заключения изглеждали неоспорими, той казал на Денис: „Е, очевидно си виновен.“
Смазан от тежестта на железните аргументи на Харджо, Денис виновно свил глава между раменете си и проплакал: „Не искахме да й направим нищо лошо.“
Когато Харджо за пръв път разказа тази измислица на предварителното заседание, Денис избухна: „Лъжеш! Лъжеш!“ Но сега, когато съдебните заседатели не откъсваха поглед от него, му се наложи да я изслуша повторно, без да реагира. Колкото и да му беше трудно, той все пак се окуражи, когато забеляза как няколко от съдебните заседатели едва се удържат да не се разкикотят, докато слушат глупостите на Харджо.
При кръстосания разпит Грег Сондърс установи, че Денис и Харджо са били в едно от двете общи помещения в затвора — малки, открити пространства, в които се влизаше от четири килии с по две легла във всяка. Общите помещения бяха проектирани за осем души, но често в тях имаше повече хора. Затворниците практически си дишаха във врата. При това положение беше изненадващо, че никой друг в затвора не беше чул драматичното самопризнание на Денис.
Харджо потвърди, че с удоволствие е лъгал Рон за Денис и обратното. Грег Сондърс го попита:
— Защо лъжеше Денис и Рон Уилямсън? Защо ходеше напред-назад между тях и ги лъжеше?
— Само да видя какво ще кажат. Ако го направиш както трябва, ще си прережат гърлата взаимно.
— Значи ти лъжеше Рон за Денис и Денис за Рон, нали така? За да ги настроиш един срещу друг?
— Да, само да видя какво ще кажат.
По-късно Харджо щеше да признае, че изобщо не знае значението на думата „лъжесвидетелстване“.
Следващият информатор беше Майк Тени — новоназначеният надзирател, когото полицаите бяха използвали, за да съберат някакви подробности за Денис. Без никакъв опит или обучение в полицията, Тени беше започнал кариерата си в затвора и първата му задача беше Денис Фриц. Нетърпелив да впечатли хората, които може би щяха да го назначат за постоянно, той прекара доста време пред килията на Денис, като го заговаряше на всякакви теми, но най-вече за убийството на Картър. Предложи му множество съвети. Според неговото меродавно мнение ситуацията на Денис беше тежка, така че най-добре за него щеше да бъде да сключи сделка, да си уреди по-малка присъда, да спаси собствената си кожа и да свидетелства срещу Рон Уилямсън. Питьрсън нямаше да го излъже.
Денис се беше преструвал, че играе неговата игра, но внимаваше да не каже нещо, което да бъде използвано в съда.
Като новобранец Тени не беше свидетелствал често и не беше репетирал репликите си. Отначало се опита да преразкаже някаква история за това как Денис и Рон обикаляли баровете в Оклахома Сити — история, която по никакъв начин не беше свързана с убийството на Картър. Сондърс възрази. Съдия Джоунс прие възражението.
Тогава Тени скочи в дълбокото и заяви, че двамата с Денис са обсъждали възможността за признаване на по-малкото престъпление. Той два пъти спомена за това — силно уличаващо обстоятелство, което предполагаше, че Денис е възнамерявал да се признае за виновен, за да намали присъдата си.
Грег Сондърс шумно възрази и поиска прекратяване на делото. Съдия Джоунс отхвърли искането.
Най-сетне Тени успя да каже нещо, без адвокатите постоянно да скачат от местата си. Той обясни на съдебните заседатели, че често разговарял с Денис и след всеки разговор веднага отивал в помещението на надзирателите до входа на затвора, за да запише всичко, което е чул. Според прекия му началник Гари Роджърс това било обичайна процедура — добра полицейска работа. И по време на един от тези приятелски разговори Денис уж казал: „Да кажем, че може би е станало така. Може би Рон е отишъл до вратата и е влязъл с взлом в апартамента на Картър. А после, да кажем, се е възползвал малко от нея. Рон малко се увлякъл и решил да й даде урок. Тя умряла. Да кажем, че е станало така. Но аз не съм видял как Рон я убива, така че как да кажа на прокурора нещо, на което не съм бил свидетел?“