Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Войната на старците [Old Man's War - bg]
Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войната на старците [Old Man's War - bg]

Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:

На седемдесет и петия си рожден ден Джон Пери прави две неща. Първото е да посети гроба на жена си. Второто — да постъпи в армията.
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 110
Перейти на страницу:

— Не знам — промълви тя. — Не знам дори какво искам да знам. Но ще помисля за това. Като начало, можеш да ми пратиш онази снимка. Ако желаеш.

— Пращам я в момента.

— Трябва да тръгвам — рече тя. — Слушай, не съм била тук. И ако ме видиш другаде, не се познаваме.

— Защо?

— Важно е, и толкова.

— Добре.

— Ще ми покажеш ли брачната си халка?

— Разбира се. — Изхлузих я от пръста си и я пуснах в шепата й. Тя я вдигна несръчно и я огледа.

— Тук пише нещо.

— „Любовта ми е вечна — Кати“ — отвърнах. — Накара да го гравират, преди да ми я подари.

— Колко дълго сте били женени?

— Четирийсет и две години.

— Много ли я обичаше? Жена ти. Кати. Когато хората са женени от много време, живеят заедно по навик.

— При някои е така — отвърнах. — Но аз я обичах страшно много. През цялото време, докато бяхме женени. Обичам я и сега.

Джейн се изправи, изгледа ме продължително, върна ми халката и излезе, без да се сбогува.

— Тахиони — заяви Хари, докато сядаше на масата, където с Джеси вече закусвахме.

— Бог да те поживи — отвърна Джеси, без да вдига глава.

— Много смешно — рече Хари и седна. — Тахионите може да са отговорът на въпроса откъде рреите са знаели за пристигането ни.

— Ами това е чудесно — казах. — Остава само да ни обясниш какво представляват тези тахиони и двамата с Джеси ще сме наясно с картинката.

— Частици по-малки от атомите, с имагинерна маса, които се придвижват по-бързо от светлината и могат да пътуват назад във времето. Съществуването им все още е теоретично, тъй като е много трудно да проследиш нещо, което се движи по-бързо от светлината и пътува назад във времето. Но теорията за мигнопрехода не изключва участието на тахиони при всеки скок — в момента, когато нашата материя и енергия се преместват в друга вселена, тахионите от онази вселена пътуват назад във времето към тази, която току-що сме напуснали. Има специфичен тахионен модел, създаван от мигнодвигателя в момента на прехода. Ако можеш да засечеш този модел, ще знаеш къде и кога предстои да се появи мигнокораб.

— Откъде научи всичко това? — попитах.

— За разлика от вас двамата, аз не си прекарвам времето в размотаване наоколо — рече Хари. — Имам приятели на различни интересни места.

— Щом знаем за тахионния модел, или каквото е там, защо не предприемем нещо по въпроса? — попита Джеси. — Доколкото разбирам, в момента сме страшно уязвими и имаме късмет, че още не са ни довършили.

— Спомнете си какво казах в началото — че съществуването на тахионите все още е теоретично. Но това не е съвсем точно. Тахионите не са реални частици, а по-скоро нещо като математични абстракции. Нямат връзка с реалната вселена, в която съществуваме и се придвижваме. Нито една разумна раса, която познаваме, не ги е използвала никога за нищо. Те нямат практическо приложение.

— Или поне така смятаме — рекох.

Хари кимна.

— Ако предположението е вярно, това означава, че рреите разполагат с технология, далеч надхвърляща нашите възможности. И че сме изостанали в технологичната надпревара.

— И как ще ги настигнем? — попита Джеси.

Хари се усмихна.

— Кой е казал нещо за настигане? Помните ли, при първата ни среща на космоелеватора говорехме за свръхмодерните технологии, използвани в колониите? И тогава аз изказах мнение за това как са се сдобили с тях.

— От други раси — подхвърли Джеси.

— Именно. Чрез търговия или война. Така, ако наистина съществува способ да се проследят тахионите от една вселена в друга, вероятно ние самите бихме могли с течение на времето да създадем подобен уред. Но това ще отнеме време и средства, каквито не можем да си позволим. Много по-практично е да го вземем от рреите.

— Искаш да кажеш, че Колониалните сили се готвят да се върнат на Корал — посочих.

— Разбира се, че се готвят — рече Хари. — Но сега целта не е само да си възвърнем планетата. Това дори няма да е първостепенната задача. Защото главната ни задача ще бъде да сложим ръка на технологията за засичане на тахиони и да открием начин да й противодействаме.

— Последния път, когато се появихме край Корал, ни разпердушиниха — възрази Джеси.

— Джеси, просто нямаме друга възможност — въздъхна Хари. — Трябва да се сдобием с тази технология. Ако тя се разпространи, и други раси ще могат да предвиждат появата ни. Ще знаят къде ще скачаме преди нас самите.

— Което означава нови кръвопролития — заключи Джеси.

— Предполагам, че този път ще използват по-голям контингент от Специалните части — добави Хари.

— Като стана дума за това… — намесих се и разказах на двамата за кратката ми среща с Джейн предната нощ.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)