Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Скай Монстър продължаваше да гледа тревожно през десния прозорец.
— Магьосник, ще покараш ли тая бракма няколко минути? — внезапно попита той и стана.
— Да карам „Хали“? — сепна се Магьосника. — Та аз дори кола не мога да карам като хората.
— Е, време е да се научиш. Ето, гледай. Сега ще ти покажа как…
На километър и половина зад отчаяно опитващия да се измъкне от преследвачите си „Халикарнас“ последният автобус в автоколоната на военния конвой караше на отреденото му място и всички в него с интерес наблюдаваха зрелищната гледка на онова, което ставаше пред тях.
Така че никой не забеляза малкия „Ланд Роувър Фриландър“ — сега шофиран от Мечо Пух, — който се приближи по магистралата зад тях. И пак никой не забеляза как джипът се залепя отзад и отдясно, и пак никой не е забеляза как Уест, Стреч и Астро стъпват на капака на фриландъра и се качват по стълбата на покрива на автобуса.
Тримата изтичаха до кабината и пуснаха две от газовите гранати на Астро през люка й.
След няколко секунди — това, че всички вътре вече са под въздействието на газа, пролича по факта, че автобусът започна да криволичи — Уест легна по корем, бръкна в люка, отключи предната врата и се вмъкна вътре, следван от партньорите си.
Уест — предвидливо си бе сложил маска — издърпа изпадналия в несвяст шофьор от седалката и седна зад волана.
Макар да се намираше на опашката на конвоя, виждаше тромаво тресящия се „Халикарнас“, виждаше черния облак дим под дясното му крило и накацалите и по двете крила нападатели.
Астро огледа задната част на автобуса. Беше пълна с „приспани“ войници — всичките обикновени пехотинци.
— Египетската армия — съобщи той, след като хвана за яката най-близкия и огледа петлиците.
— Като повечето африкански страни, египетската армия понякога предлага услугите си срещу заплащане — обясни Джак. — Ако имаш достатъчно пари и нужните връзки, не е проблем да си купиш малко „мускул“ за ден-два. Без никакво съмнение конкурентите ни разчитат на солидна подкрепа. Сега, ако не възразявате, е време да разчистим пътя и да свалим онези нещастници от самолета. Стреч, това предно стъкло вече не ми е нужно.
Стреч пристъпи напред и пръсна стъклото с един откос.
— Господа — каза Джак и свали газовата си маска. — По гумите.
Без да обръща внимание на брулещия лицето му въздух, който нахлуваше през пръснатото стъкло, Джак настъпи газта, вдигна до 130 километра в час и започна да задминава колите пред тях. Стреч и Астро пък почнаха да стрелят по задните гуми на другите коли.
Гумите се пукаха с гръм, изненаданите шофьори не успяваха да овладеят машините и те изхвърчаваха от платното. Автобусът на Уест неумолимо си пробиваше път напред.
След необяснимото за останалите катастрофиране на четири машини, шофьорът на един от хамърите забеляза напредващия автобус на Уест и стрелецът му завъртя картечницата назад… но в следващия миг Стреч ликвидира хамъра с ракета „Предатор“. Хамърът излетя от магистралата, превъртя се и падна.
Друг джип ги забеляза и също понечи да ги обстреля, но Уест го изпревари, заби автобуса в него и го изблъска по магистралата като играчка.
— Мечо Пух! — извика по радиото. — Дръж се плътно зад мен. Качваме се на „Халикарнас“!
От фриландъра Мечо Пух извика:
— Разбрано!
Зоуи и Алби се надигнаха и видяха автобуса на Джак и колите на вражеския конвой пред тях.
Бяха вече на само шейсетина метра зад „Халикарнас“ и виждаха качилите се на него въоръжени мъже — по шестима на всяко крило. Опитваха да отворят вратите при крилата. Между фриландъра и опитващия се да излети 747 имаше четири автобуса и два хамъра — и всичките сякаш държаха да се вмъкнат под крилата на самолета.
Джак извика по радиото:
— Скай Монстър! Обади се! Отвори задната рампа!
Но колкото и да бе странно, Скай Монстър не отговаряше.
В същия момент египетските войници на лявото крило на „Халикарнас“ успяха да отворят вратата. И…
Буум!
Първият от групата бе издухан от изстрел с ловджийска пушка.
Останалите се втурнаха да търсят прикритие, то видяха вбесения Скай Монстър — той държеше едрокалибрена „Ремингтън“, явно съвсем готова за следващ изстрел.
— Махайте се от самолета ми, негодници такива! — кресна брадясалият новозеландец. Не бе забелязал, че малката слушалка е изпаднала от ухото му, докато бе тичал към вратата.
Междувременно Магьосника водеше ускоряващия се самолет по ужасен начин… но моментът беше такъв, че дори слаб шофьор бе по-добър от никакъв.
— По дяволите! — ядоса се Джак. — Не мога да се свържа със Скай Монстър да му кажа да свали рампата…