Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Щом ти си тук долу, кой кара самолета?
— Магьосника.
— Магьосника не може да кара и колело — каза Джак. — Качвай се горе и веднага отвори задната рампа, за да се качат и другите. Аз ще поема охраната на вратите.
— Джак, почакай! Трябва да ти кажа нещо! Съвсем скоро пътят свършва. Само с три двигателя сме и ми трябва много по-дълга писта, за да излетим, а тази отсечка е последната, която мога да използвам.
— Кога ще излезем на нея?
— Две минути… не повече. Джак… Джак… какво да правя, ако… ако не всички успеят да се качат?
Джак съвсем сериозно отговори:
— Стигне ли се дотам, вземаш Лили, Магьосника и Стълба и се махате оттук! Това е основният приоритет. — Той тупна пилота по рамото. — Но да се надяваме, че няма да ти се наложи да вземеш подобно решение.
— Разбрано — отговори Скай Монстър и хукна към горната палуба и пилотската кабина.
След първия си неуспешен опит египтяните подновиха усилията си да атакуват боинга: под димящото дясно крило на „Халикарнас“ се вмъкнаха нови два автобуса и група въоръжени до зъби мъже изскочиха на покривите им и се прехвърлиха на крилото на „Халикарнас“.
Където обаче ги посрещна Джак.
Приклекнал на едно коляно, полускрит зад отворената врата и шибан от безмилостния вятър, Джак откри стрелба срещу превъзхождащите го противници.
Само че в мига, в който свалеше един, мястото му се заемаше от следващ.
Беше невъзможно да издържи на това темпо дълго. Хвърли бегъл поглед през рамо и видя, че наближават завой на магистралата. Зад завоя…
… започваше дълга права отсечка.
„Сега трябва бързо да направиш нещо, Джак!“
Във вратата над главата му се заби откос и той видя следващата вълна нападатели… и още по-лошо — видя, че носят леки армирани щитове, точно като онези, които използва полицията при борба с уличните безредици.
Мамка му…
Той стреля и първият нападател падна, улучен в окото през дупката за гледане.
Нещата започваха да излизат извън контрол.
След това видя пътя зад тях и го обхвана пълно отчаяние.
Беше се появило тежкото подкрепление на египтяните…
… под формата на шест американски хеликоптера „Апачи“, приближаващи откъм Абу Симбел: бяха леко размити от трептящия от жегата въздух над пустинята. Зад тях се носеше друга армада военни коли, само че този път американски.
— По дяволите — прошепна Джак, когато челният хеликоптер изстреля две ракети „Хелфайър“ към самолета, после викна: — Скай Монстър!
Скай Монстър скочи в креслото на главния пилот и в движение натисна бутона за спускане на рампата.
В ухото му изгърмя гласът на Джак:
— Скай Монстър! Изхвърли лъжливи цели!
Без замисляне Скай Монстър удари друг бутон с надпис „Диполни отражатели“ и от опашката на „Халикарнас“ излетяха във въздуха два подобни на ракети обекта.
Първата ракета „Хелфайър“ уличи една от лъжливите цели и безобидно се взриви високо над ускоряващия „Халикарнас“.
Втората — заблудена донякъде, но не съвсем, от лъжливите цели — се стрелна покрай тях и се заби в пътя под дясното крило на боинга. Тежкият самолет се раздруса и насмалко да прегази двата автобуса с египетски войници под дясното крило.
Но в същия момент самолетът взе последния завой и излезе на финалната права отсечка на територията на Египет.
И пак в същия момент едновременно се случиха няколко неща.
Скай Монстър изкрещя в микрофона:
— Правете, каквото ще правите, но бързо, защото след малко излитам!
А Стреч видя как трети египетски автобус се промъква явно незабелязан под лявото крило на самолета. На покрива му имаше войници.
— Мечо Пух! — обади се той на фриландъра зад себе си. — Ще се наложи да се качиш сам по рампата. Аз ще опитам да се справя с тоя автобус.
— Разбрано! — отговори Мечо Пух.
Стреч отби наляво, ускори и остави фриландъра на Пух на трийсетина метра отзад, пред вече широко отворения вход на товарния отсек.
После даде газ до дупка и заби автобуса си в египетския, като в последния момент извъртя волана и го изтласка от шосето сред облак от пясък, дим и прах.
Мечо Пух не изпускаше от поглед товарната рампа на „Хали“.
Малкият фриландър се стрелна напред, но в същия миг Алби извика: „Внимавай!“ и Пух завъртя волана, за да избегне настигащия ги отдясно хамър.
Хамърът се размина с тях на косъм и излетя от пътя.
— Благодаря, младежо! — извика Пух.
В същия момент иззвъня телефонът на Зоуи.
Тя — мислеше си, че е Магьосника или някой от другите — отговори с диво: „Да!“.