Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Измъкна се изпод нея и бързо я заметна със сакото си, за да изгаси пламъците. После я вдигна — беше в безсъзнание и отпусната — и зяпна пред сцена, каквато не бе виждал: огън, дим, смачкани коли и кървавите останки на десантниците на Ашмънт.
А после изви сирена и Магьосника се извърна.
Истинските туристи в истинските автобуси наоколо бяха видели какво става и изплашени от повторение на кръвопролитните терористични атаки при храма на Хатшепсут през 1997 година, бяха побързали да се качат по автобусите си.
Погледът на Магьосника се спря върху Йоланте и раницата на земята до нея.
Прихванал Лили с една ръка, Магьосника изтича при Йоланте и взе раницата със Стълба. После се метна на втория събърбън и изхвърча от паркинга.
— Скай Монстър! Скай Монстър! — викаше Магьосника по радиото, докато се отдалечаваше на юг от Абу Симбел. Имаше силен сигнал. Изглежда, заглушаващото устройство на Ашмънт бе повредено от взрива.
— Магьосник! Къде беше? Опитвам се да се свържа с вас вече от двайсет ми…
— Скай Монстър, стана голяма… поразия! — Магьосника се запъна. — Британците ни изненадаха, после други изненадаха и тях. Лили е в несвяст, Джак е затворен в тунела, Алби, Мечо Пух и Астро се удавиха и крокодилите… О, Алби!…
— Алби е добре — разнесе се по радиото друг глас.
Гласът на Джак.
Джак — тъкмо заобикаляше пирамидалния остров, следван от другите — продължи:
— Той е с мен. Пух, Астро и Зоуи също. Ние сме в безопасност. Какво стана, Магьоснико?
— Четирима души, явно японци, току-що се взривиха до колите за изтегляне на Ашмънт, на паркинга при кея. Беше засада. Чакаха ни. Струва ми се, че целта им бе да унищожат Стълба. Аз съм в една от британските коли и карам на юг, колкото може по-далече от града.
— А Йоланте и Стълбът?
— Йоланте е в безсъзнание, така че можах да взема Стълба. Не мога да кажа дали ще оцелее.
— Ясно — каза Джак. — Искам да се измъкнеш оттам колкото е възможно по-бързо и да стигнеш до място, където Скай Монстър да може да те вземе. Скай Монстър, Стреч — спуснете ни лодка, за да стигнем до брега, после ни вземете и…
— Ъъ… Ловецо, не мисля, че е възможно — каза Скай Монстър.
Скай Монстър кръжеше високо в небето над Абу Симбел и гледаше надолу към необятната шир на язовира „Насър“ и магистралата, водеща от север към града. Стреч седеше до него на мястото на помощник-пилота и също разглеждаше ландшафта.
— Понеже нали разбираш — обясняваше Скай Монстър, — точно затова се мъчех да се свържа с вас. Втората колона, която видяхме по-рано, сега е само на пет километра от туристическите автобуси. Бързо се приближава от север и не е само от туристически автобуси. Има и автобуси де, но само за прикритие това е военен конвой — леки всъдеходи, бронирани джипове, хамъри и бетеери. Предполагам, че е египетската армия, явно сръчкана от някого да действа. Та значи ще са в града след около четири минути. Даже по-малко.
Скай Монстър и Стреч пак погледнаха надолу към магистралата и задаващата се от север колона — черна лента върху жълтата пелена на пустинята.
Конвоят се носеше с пълна скорост.
Най-отпред бяха туристическите автобуси. Оставяха след себе си прашен облак, който скриваше десетки военни коли. Конвоят се състоеше от петдесетина машини и караше поне триста души.
— Май я загазихме — изпъшка Скай Монстър.
— Значи така — каза Джак. — Планът остава същият. Магьосник, ти продължаваш да бягаш — задачата ти е да се измъкнеш. Така че хващай магистралата и поеми на юг, към суданската граница. Скай Монстър ще може да те вземе някъде по пътя. Ние следваме в същата посока, доколкото можем, и се опитваме да ви настигнем.
— Окей… — каза Магьосника, но в гласа му прозвуча съмнение.
— Ловецо, имайте готовност — обади се Скай Монстър. — Изпращам ви два пакета. Нещо като коледен подарък в аванс.
Джак вдигна поглед към небето и видя тъмния силует на „Халикарнас“ да захожда към скалистия остров.
Голямата машина се спусна на трийсетина метра над водата, прелетя с рев над главите им и от задния товарен отсек се откъсна нещо с парашут. Преценката на стария майстор бе отлична — пратката падна във водата само на петдесетина метра от брега.
В мига, в който докосна водата, „подаръкът“ се освободи от опаковката си, моментално започна да се надува… беше моторна лодка с извънбордови мотор.
— Весела Коледа — каза Джак.
След няколко минути вече се люшкаха по ниските вълни на път за западния бряг.
Целта им беше стар рибарски кей на няколко мили южно от големите статуи на Абу Симбел.