Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Пух и Астро бяха следващите избутани, след това Зоуи, а накрая Джак се измъкна сам. През цялото време не бе изпускал от поглед крокодилите, но за щастие те бяха заети с разкъсването на обезглавения си събрат.
Джак се просна на брега и жадно загълта въздух.
— Как… как се измъкнахте? — задъхано попита Алби.
— Във входния тунел имаше крокодили — обясни Джак. — Оказа се, че са се промъкнали през пукнатина от другата страна, цепнатина в скалата, създадена от трус бог знае кога. Излязохме през нея.
Надигна се на лакът и погледна към водата.
— Те към Абу Симбел ли отплаваха?
— Да — потвърди Алби.
— И взеха Лили?
— И Магьосника. Ядосан ли сте, господин Уест?
Уест скръцна със зъби.
— Алби, думата „ядосан“ дори най-бегло не описва онова, което чувствам в точно този миг! — И той натисна един бутон на радиостанцията си. — Лешояд! Ятаган! Чувате ли ме?
Но радиото оставаше безмълвно. Никакъв отговор.
— Повтарям… Лешояд, Ятаган… чувате ли ме?
Отново нямаше отговор. Ефирът бе потънал в тишина.
— Къде са се дянали, по дяволите? — изръмжа Джак.
Докато ставаше всичко това, лодката на лейтенант Колин Ашмънт вече акостираше недалеч от величествените статуи на Абу Симбел. Придружаваха я две по-малки надуваеми лодки, в които пътуваха другите единайсет члена от отряда на Кралските десантни части.
В същия момент първата колона автобуси с туристи вече спираше наблизо до кея.
От автобусите започнаха да слизат туристи от най-различни националности — германци, американци, китайци, японци. Прозяваха се и се протягаха след дългия път.
Ашмънт сбута Лили и Магьосника да слязат от лодката и после ги насочи към два бели събърбъна със затъмнени прозорци, паркирани наблизо. Йоланте вървеше пред всички, крачеше бързо и делово. Носеше раницата на Уест със Стълба в нея.
Няколко туристи от най-близкия автобус се скупчиха около английските събърбъни.
Бяха класическият тип японски туристи — четирима мъже на средна възраст, метнали през вратовете си фотоапарати „Никон“, с широки елеци и по сандали — и с бели чорапи.
Един от тях извика на Ашмънт:
— Еееей, сър! Извинете. Къде статуи?
Ашмънт, който бе сложил тениска върху леководолазния си костюм, мина покрай него, без изобщо да му обръща внимание.
Лили понечи да изкрещи на японците…
… но в същия момент забеляза студената пресметливост, с която азиатецът проследи Ашмънт, и усети, че има нещо, което, ама съвсем не е наред.
Четиримата японци вече бяха заобиколили колите и екипа на Ашмънт в идеален полукръг.
С лудо биещо сърце Лили ги огледа, но видя само безизразни погледи и мрачни изражения.
И тогава, с периферното си зрение, забеляза ръката на един от японците… а на ръката имаше татуировка — татуировка, която вече бе виждала, татуировка с японското знаме и някакъв символ зад него.
— Танк… — каза неволно тя на глас. — О, не… О, не! Магьосник, назад!
И се хвърли в краката на стреснатия възрастен професор и го повали в мига, в който „туристът“ най-близко до Ашмънт разгърна елека си и под него се видяха шест пакета С–2, пристегнати към гърдите му. А след това любезният на външен вид японец на средна възраст стисна ключа в ръката си и… се взриви…
Четири разтърсващи взрива раздраха спокойния утринен въздух и четиримата японски самоубийци изчезнаха в идентични облаци дим, огън и части от човешки тела.
Прозорците на всички коли в радиус двайсет метра се пръснаха и посипаха земята с парчета.
Ашмънт пострада най-тежко. Тялото му бе запратено върху единия събърбън с жестока сила и той се свлече на земята като парцалена кукла.
Трима от хората му — онези, които се намираха най-близко до японските самоубийци — бяха убити намясто. Останалите се разхвърчаха в различни посоки.
Йоланте бе най-далече от всички и пострада най-малко — ударната вълна я отхвърли на пет метра и падна тежко на земята, удари си главата и изгуби съзнание.
Скочилата върху Магьосника Лили усети как по гърба й преминава изгаряща вълна — сякаш някой я зашлеви на голо, — после усети миризма на изгоряло, но това не продължи дълго, понеже в следващия миг й причерня и светът около нея престана да съществува.
В действителност единственият, който излезе от атаката без никакви поражения, бе Магьосника — благодарение на приложените съвсем навреме ръгбистски умения на Лили, извадили го от зоната на преки поражения.
Ушите му пищяха, но той надигна глава… и видя Лили; беше се проснала върху него, а ризата й бе в пламъци.