Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Скай Монстър! — извика Магьосника от товарния отсек. — Вдигай тая проклета рампа и да изчезваме!
— Готово, Маг.
Двигателите на „Хали“ завиха още по-пронизително в подготовка за излитане. Едновременно с това товарната рампа започна да се вдига и през бавно затварящия се процеп Магьосника видя преследвачите — гневна колона тежковъоръжени коли.
Рампата вече бе наполовина затворена. И изведнъж конвоят се раздели в средата и отпред бавно излезе нов Хамър, въоръжен с установка за изстрелване на ракети, монтирана в задната му част.
Хамърът стреля — от установката излетя единствена, но смъртоносна ракета — и Магьосника разтвори широко очи при мисълта какво ще се случи, когато тази ракета попадне в отсека и се взриви… само че ракетата рязко се отклони и изчезна от полезрението. Той въздъхна облекчено. Не ги бяха улучили. Миг по-късно разбра, че изобщо не е така. Разнесе се експлозия и Магьосника осъзна, че ракетата е улучила един от двата двигателя на „Халикарнас“ отдясно.
Попадението беше пряко — ракетата се заби във външния от двата двигателя, пръсна го на хиляди парчета и остави на негово място плътен облак дим.
— Начукаха ми го странично! — изрева Скай Монстър, прищрака моментално няколко ключа и започна да изхвърля горивото, което можеше да бъде възпламенено от експлодиралия двигател, като едновременно с това блокира всички горивоподаващи тръбопроводи, така че огънят да не се разпространи към резервоарите в самото крило.
Едва тогава намери кураж да погледне навън през десния прозорец на кабината. Двигателят се бе превърнал в купчина огънат метал и извити проводници. Налагаше се да се освободи от него. Излитането все още бе възможно, но само с три двигателя щеше да е в значителна степен затруднено — сега щеше да им трябва по-дълга писта, защото набирането на достатъчна за излитане скорост щеше да стане по-бавно.
Не можеше да има никакво съмнение — повредата бе тежка.
Самолетът намали.
Преследващият ги конвой съкращаваше разстоянието.
Гледката бе невероятна.
Грамадният 747 фучеше по магистралата през пустинята, преследван от цяла орда военни машини — хамъри, джипове, камиони и автобуси, — всички се носеха с над 100 километра в час, като глутница хиени по следите на ранен бивол.
Щом излезе на подходяща дистанция, конвоят откри стрелба.
Съвсем естествено първата цел бяха гумите на „Халикарнас“, само че гигантският самолет разполагаше с протектори от кевлар, способни да устоят на всякакви куршуми.
Затова преследвачите предприеха втора, много по-опасна тактика.
Първият преследващ камион изскочи напред и се мушна под лявото крило на „Хали“.
Без да губят време, войниците от египетските специални сили — бяха цял взвод — предприеха стандартната тактика срещу самолет: скачаха на покрива на кабината и оттам се прехвърляха на крилото в най-ниската му точка, мястото на свързването му към фюзелажа на „Халикарнас“.
Скай Монстър безпомощно наблюдаваше от кабината.
— Проклятие!
Погледна през прозореца от другата страна и видя цял автобус с войници да завива под другото крило.
— Мамка му… мамка му… мамка му…
В този момент в кабината влязоха Магьосника и Лили.
— Какво става?
— Загубихме четвърти двигател и сега ни вземат на абордаж откъм крилата! — обясни бързо Скай Монстър. — По никакъв начин не можем да се защитим. Те са като бълхи, които не мога да изтръскам.
— Трябва да направиш нещо…
— Магьоснико, не съм чувал някой да се е отървавал в подобна ситуация. Правя каквото мога.
— Не можем ли да излетим?
— Можем… но ми трябва много по-дълга писта. — Скай Монстър започна да клати самолета наляво и надясно.
Египетските войници на крилете почнаха да се мъчат да запазят равновесие, търсеха за какво да се хванат. Неколцина паднаха на пътя.
Но повечето намериха за какво да се хванат, а и от автобуса вече се качваха още.
„Халикарнас“ — носеше се по магистралата със скорост, която не му позволяваше да излети — беше обречен.
Магьосника погледна картата на местността и каза:
— След пет километра магистралата се изправя. Правата отсечка е дълга около два километра. След това отново започват завои през хълмовете и това продължава чак до суданската граница.
— Искаш да кажеш, че това ни е пистата ли? — изръмжа Скай Монстър.
— Единствената ни писта.