Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Зоуи се наведе напред, за да помогне на Мечо Пух в схватката му с двамата нападатели, но в същия момент Фриландърът кривна встрани. Не можеха да стъпят на рампата — щяха да се забият в дясното обтягащо въже, а това можеше да завърши единствено с ужасна катастрофа.
Изглежда, и Мечо Пух го разбра. Сграбчи двамата египтяни и изръмжа на Зоуи:
— Изчезвайте!
А след това скочи от фриландъра, без да пуска двамата смаяни египтяни!
Претърколиха се няколко пъти по твърдата настилка. Мечо Пух се постара повечето от ударите в нея да се поемат от противниците му.
Лили се извърна и загледа как фигурите им се смаляват в далечината.
Очите й бяха пълни със сълзи.
Зоуи завъртя волана — вече нямаше какво да им попречи да се качат на самолета — и настъпи педала.
Фриландърът скочи на рампата, буквално влетя в товарния отсек и блъсна паркирания там бял събърбън. Но това нямаше значение — нали вече бяха в безопасност.
Джак — все още се пързаляше под втория египетски автобус — видя скока на Мечо Пух заедно с двамата му нападатели, но видя също и как фриландърът се качи в самолета.
А след секунда видя и друго: Астро, увиснал от вратата на откраднатия автобус, който караше успоредно с египетския.
— Джак… Дай ръка!
Щом го изтегли в кабината до Стреч, Астро ловко лепна една граната на египетския автобус и извика:
— Отбий!
Стреч послушно отби на безопасно разстояние. Гранатата избухна и половината египетски автобус просто изчезна.
Изведнъж в ухото на Джак се разнесе гласът на Скай Монстър:
— Ловецо! Къде сте, по дяволите? След десетина секунди трябва да излетя!
Джак погледна напред към самолета и веднага разбра: бяха прекалено далече С Астро и Стреч просто нямаше как да се качат на „Хали“.
— Монстър — спокойно каза той в микрофона, — не можем да ви настигнем.
— Какво?!
Стреч и Астро се спогледаха.
И тогава в ефира се разнесе гласът на Лили:
— Не, татко! Ще те изчакаме…
— Не, миличка. Излитайте. Ще те намеря, Лили. Обещавам. Но сега трябва да се махнете оттук Ние не сме толкова важни, колкото си ти. Ти, Зоуи, Магьосника и Алби… вие трябва да продължите мисията, да намерите втория Стълб и да го сложите във втория Връх. Обади се на близнаците, те ще ти помогнат. Сега мисията е твоя. Обичам те. Скай Монстър, излитай!
Изключи радиото и се обърна към Стреч:
— Спри.
Стреч — бе чул всичко — го погледна въпросително.
— Напречно на пътя… — добави Джак. — Запуши го.
Стреч се подчини, извъртя автобуса и наби спирачки.
„Халикарнас“ ускори по асфалта и се скри като размазано петно в утринната мараня.
— А сега, господа — каза Джак, — бягайте!
Скочиха на асфалта, побягнаха и се хвърлиха по очи в пясъка в мига, в който предназначената за „Халикарнас“ ракета се заби в автобуса.
Огромна огнена топка се разтвори като гъба в небето. Разлетяха се парчета нажежен метал.
Покрит с пясък, кръв и пот, Джак надигна глава. „Халикарнас“ се смаляваше все повече и повече на юг, после се вдигна в небето.
След секунди до тримата спряха с поднасяне американските хамъри. Шестте хеликоптера „Апачи“ увиснаха над главите им. Перките им вдигаха малки пясъчни бури.
Джак стоеше неподвижно, захвърлил оръжието и сплел пръсти на тила си. Първият войник, който стигна до него — американски пехотинец, — заби в лицето му приклада на автомата си, без да промълви нито дума.
Светът изгасна.
База за подводници К–10
Остров Мортимър
Бристол Чанъл, Англия
10 декември 2007, 22:00
В базата К–10 на о-в Мортимър шестима бойци на Специалните сили — навъсени под проливния дъжд — охраняваха входа на малка сграда в периферията на комплекса.
В сградата Лаклан и Джулиъс Адамсън работеха един до друг на съседни компютри.
Лаклан говореше, без пръстите му да спират да танцуват по клавиатурата:
— Знаеш ли, че правоъгълен триъгълник с пропорции 5:12:13 свързва Стоунхендж с Голямата пирамида в Гиза? Върхът при правия му ъгъл всъщност докосва един остров недалеч от тук — Лънди…
Изведнъж Джулиъс скочи от компютъра, заби юмрук във въздуха и изкрещя:
— Открих го! Открих втория Връх!
И ритна стола си назад, за да могат брат му и Танака да видят монитора му. На екрана бе изобразена цифрова снимка на един от трилитите при Стоунхендж, направена по време на светлинното шоу: