Изповедите на един буржоа

Това чувство за гражданска солидарност и по-късно не веднъж ме е възпирало от съмнителни, по всички признаци недостойни и нечисти и все пак безспорно сладостни забавления; понякога си мисля, че най-вече от „щастието“, онова главозамайващо, неконтролируемо нервно състояние, което си има цена, и тя най-често е, че заплащаме страстите с „авторитета“ си… Сложна задача е да се отскубне човек от примката на класовата солидарност и да се осмели да приеме щастието във всички възможни форми. Съзерцанието на съседската къща, това топло „мочурище“, в което доволно крякаха тези живи същества, ме накара да се замисля, че това, което ни грабва в живота с вулгарната си привлекателност, не е идеалът, и най-вероятно не е нито чисто, нито здравословно, нито безопасно състояние… Не можех да отида при тях, защото у нас камината в трапезарията се отопляваше с цепеници; дали в града имаше и други такива камини?… Измина доста време, докато разбрах, че не камината е важна. Питаех към съседите спотаена, лицемерна и все пак несломима симпатия; живееха тъй весело, навярно не и весело, а просто живееха, с всяка глътка въздух те вдишваха с пълни гърди живота, свободно, без гледни точки и „солидарност“. Нямаше нищо нередно и в това, че съдбата бе заселила тъкмо тях в съседство; тези словоблудни пролетарии; в този „удар на съдбата“ виждах балансиращия замисъл на живота, неговото приравняващо възмездие, прекалено изискано се бяхме устроили в собствения си дом, с градина, със спускащи се по стените катерливи нокътчета, с фонтан, камина, дузина сводести стаи, герб на портата; в живота нищо не става като по ноти, бяхме вирнали честолюбиво носове и сега си получавахме заслуженото; когато си се приютихме в „своето“, където всичко бе в такива нереални мащаби, в съседство се заселиха тези кресливи пролетарии, един друг свят, и под носа ни взе да вони безпощадно на помия. Не бих могъл да кажа защо, но намирах за напълно редно това опако подреждане на нещата в живота.