С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш? — попита отбранително Нийл.
— По дяволите, нищо, освен че бях настрана. Ти не забеляза ли някакви промени в него през всичките тези години.
— Не, и това означава само едно.
— Какво?
— Че си е бил винаги такъв — каза Нийл. — През цялото време, докато се влачеше с нас, е бил обратен. Ща не ща, си мисля за това. Живял съм с педи! Господи!
До този момент Дона Ди се въздържаше да се включи в разговора.
— Жалко е, че оплювате някой, който току-що е починал. Все ми е едно дали Ламър е бил педераст, беше просто човешко същество. Беше наш приятел. Мъчно ми е за него.
Нийл се изкикоти.
— Хъч, трябва да поговориш с женичката си. Обясни й някои неща. Както се е закахърила за педитата, може би ще трябва да се премести като Ламър в Сан Франциско.
— Знаеш ли — продължи той, — това трябваше да ми отвори очите. Първо се изнесе от къщата, където живеехме, а после веднага след дипломирането замина за Калифорния. Кой нормален човек би искал да живее сред разни хомота, ако и той не е такъв? Още тогава трябваше да разбера, че е с обратна резба.
Дона Ди си отвори устата да каже нещо, но Хъч я стрелна предупредително с поглед.
— Остана ли от мидения сос, скъпа?
Тя се запъти сърдито към кухнята. Често се вбесяваше от най-малкото. Напоследък мрънкаше за по-голямо жилище. Бяха купили това след завръщането от Хаваите. Не беше по-добро от къщата в базата, но не можеха да си позволят друго.
Дона Ди използваше дома им за безброй предпоставки, с които обясняваше лошото си настроение. Хъч не обърна внимание на шума от тракането на съдове и блъскането на врати, долитащ от кухнята. Наля още питие на госта си.
Нийл продължаваше темата за скорошната смърт на Ламър Грифит.
— Знаеш ли болестта, от която умря? Как й викат?
— СПИН — намеси се Дона Ди, носеща поднос със сос и пържени картофки.
— Баща ми казва, че само педерастите я хващат. Идва от чукане отзад. Как ли става?
Хъч си топна в соса. Повечето мускули от футбола се бяха отпуснали и натрупали около корема, но той продължаваше да задоволява апетита си на атлет.
— Във вестниците пише, че е умрял от пневмония — изсумтя той с пълна уста.
— На Майръджейн й се иска всеки да им вярва — отбеляза Нийл. — Дори не го зарови тук в парцела на Кауънови, с който толкова много се гордее. Кремиран е в Калифорния. Купчината пепел сигурно не е била по-висока от това — посочи той с ръце пространството около пет сантиметра. — Чух, че накрая тежал петдесетина килограма.
Засмя се.
— Боже, можете ли да си представите що за погребение е било? Групичка от подсмърчащи педита: „О, мили мой, не зная какво ще правя без скъпоценния ми Ламър“ — имитира ги Нийл с напевен фалцет.
Дона Ди скочи на крака.
— Ти си и винаги си бил лайно, Нийл Пачет! Извинете ме. — Отново излезе от стаята.
Секунди по-късно чуха вратата на спалнята да се затръшва. Нийл изду с език бузата си.
— Твойта старата ме съсипва от смях, Хъч.
Хъч погледна по посока на гневното излизане на Дона Ди.
— Трябваше да работя извънредно, а тя не обича да остава нощем сама.
След като се уволни от флотата, единствената работа, която Хъч успя да намери, беше в завода за соя. Дона Ди ненавиждаше зависимостта му от Пачетови и той не искаше да го споменава пред Нийл. Никога не бяха обсъждали евентуалното му завръщане в колежа. Дори и да имаше пари, липсваше му инициатива.
Дона Ди работеше като секретарка в гинекологичен кабинет. Едно от предимствата бе, че получаваше безплатни прегледи и лечение. Бяха женени почти от десет години, но все не можеше да забременее. Бореше се с безплодието с необичаен за Хъч фанатизъм.
Беше се опитвал да я успокои. „Ти не разбираш, викаше му тя. Ако нямаме дете, няма смисъл да живеем заедно“. Той не виждаше логика в това, но не продължаваше спора, защото винаги завършваха със скандал и се чувстваше потиснат. Сигурно мъжете не разбираха този хормонален женски инстинкт. Майка му беше страдала от същото нещо, тъй като искаше повече деца.
Поне веднъж седмично Дона Ди се връщаше от работа със статия за нова технология на зачеване, предназначена за бездетни двойки. Поредният революционен метод за оплождане постоянно му го представяше по някакъв унизителен и конфузен начин.
Или се любеха, докато го заболят тестисите, или трябваше да еякулира в пластмасова торбичка, или пък тя се разхождаше наоколо с термометър в уста и когато температурата бе подходяща, казваше: „Сега“, и той трябваше да действа, независимо дали беше средата на нощта, или по време на обеда в неделя. Веднъж дори го хвана, докато бе в тоалетната, почука на вратата и нареди: „Не си прави труда да си вдигаш гащите. Време е“. Считаше, че тактиката й е доста далеч от романтиката.