С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Хъч не се смяташе виновен за нейната идея фикс. Вършеше си добре работата, спермата му бе качествена. Всички лекари, които ги преглеждаха, казваха едно и също — Дона Ди не може да роди. Но тя беше твърдо решила, че не е така. Сякаш трябваше да докаже на света, на него и на самата себе си, че може. Той се опасяваше, че манията й за дете имаше връзка с инцидента с Джейд Спери. Не искаше да знае със сигурност дали експлозивът на Дона Ди бе нейната вина и никога не заговори за това.
Нийл пресуши чашата си с бърбън и я сложи на ръба на масичката.
— Ожени се много рано, Хъч. Не ти ли казвах? Но не ме послуша. Сега си вързан вкъщи с жена — лепка, а аз все още си живея. — Млясна доволно с устни. — Ела с мен довечера. Ще си направим кефа както едно време. Не ми идва на ум по-добро изпращане на нашия приятел Ламър.
— Не, благодаря. Обещах на Дона Ди да отидем на кино.
— Лошо — Нийл стана с въздишка и тръгна бавно към вратата. Хъч го последва. — Между другото — вметна Нийл — моят старец ме помоли да попитам за майка ти. Как е тя?
— Както би могло да се очаква. Най-после продаде къщата и взе по-малко място. Работи в църквата, за да си запълва времето, откакто татко го няма да се грижи за него.
Преди година шериф Фриц Джоли бе на оглед на изгоряла сграда, когато една греда падна върху него и счупи таза му. Месеци наред лежа в болницата. Дори след като се прибра вкъщи, никога не възстанови първоначалното си здраве. Болестите следваха една след друга и накрая почина от инфекция.
— Предай й, че татко каза да се обади, ако има нужна от нещо.
— Благодаря, Нийл, ще й предам. Тя ще се зарадва.
— Най-малкото, което би могъл да направи, е да се погрижи за нея. Твоят баща вършеше доста услуги на моя. Знаеш ли… — той се пресегна и потупа джоба на ризата му, — не е лошо в шерифската служба да има човек с по-широки възгледи. Харесва ли ти да работиш във фабриката?
— Страшно смърди.
Нийл се подсмихна и тупна леко Хъч по рамото.
— Нека да видя какво мога да направя.
Хъч хвана Нийл за ръкава, когато той се опита да си тръгне.
— Какво имаш предвид?
Нийл му бутна ръката.
— По-добре върви да видиш жена си. Извини й се заради лошия си приятел. Досега не съм срещал жена, която да не се размаже при извинение.
Хъч тръсна голямата си червенокоса глава като раздразнено куче.
— Кажи ми какво искаше да кажеш за работата ми в завода.
Нийл се намръщи, сякаш му бе неприятно да разкрие тайната. Понижи глас:
— Време е някой истински да помисли за теб, Хъч. Шерифът, който пое службата след смъртта на баща ти, е толкова тесногръд, че чак скърца като върви. Баща ми смята, че отделът се нуждае от свежа кръв. Разбираш ли сега накъде бия?
— За мен ли? — попита Хъч тихо в унисон със съзаклятническия тон на Нийл.
Нийл се усмихна широко.
— Знаеш ли колко приятно ще стане на тъгуващата ти майка, ако поемеш пътя на баща си.
— Кандидатствах за мястото на помощник-шерифа, когато напуснах флотата. Но не ме приеха.
Нийл сложи ръце на хълбоците си и тръсна глава, като че ли се дразнеше от глупостите на дете.
— Твоят проблем, Хъч, е, че нямаш вяра. Нима Пачетови някога са се проваляли, когато искат да постигнат нещо? Една дума тук, друга там — и всичко се урежда.
— Ако имам по-добра работа, нещата у дома наистина ще се улеснят. — Хъч погледна към задната част на къщата, където се цупеше Дона Ди. — Бих направил всичко, за да се добера до шерифската служба.
Нийл му се усмихна хитро и го плесна леко по бузата.
— Точно на това разчитаме, Хъч. Точно на това.
Иван си почиваше в кабинета си с чаша „Джак Даниелс“, когато Нийл се прибра вкъщи. Влезе и се запъти направо към барчето. Държеше го в неизвестност, докато си приготвяше питие.
Иван го търпя до едно време, после хвърли вестника настрани и попита:
— Е, как го прие той?
— Татко, захапа въдицата веднага като огладняла риба.
Иван удари с длан по облегалката на коженото канапе.
— По дяволите! Това се казва добра новина! Нямам търпение лично да изритам онова копеле на мястото. Но, разбира се, трябва да уредим нещата бавно. Хъч ще започне като помощник-шериф и постепенно ще напредваме. След година, да кажем най-много осемнадесет месеца, ние ще поемам местните закони и прокарването им.
Нийл вдигна чаша за наздраве.
— Може и да си стар, но все още можеш да се биеш на бързея.
— Ами, стар! — изрева Иван. — Все още лавирам, надпявам и слагам в малкия си джоб мъжете, с двадесет години по-млади от мен.
— Може би само някои от тях — ухили се Нийл.