Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

Разнесе се одобрителен шепот.

— Имам няколко идеи, които смятам да споделя с вас продължи той. — Но първо искам да чуя вашето мнение. Никой не показа, че има конкретни предложения. Точно както бе предполагал. Всички седяха и го гледаха. Купър си наля три пръста уиски, отпи, пое дъх и започна:

— Добре, момчета, тогава слушайте. Знам, че всички тук сме не само духовници, но и бизнесмени. Не се стеснявам да ви кажа, че доходите ми намаляха. И всички ние знаем защо. Боби Лий Мастърс от Ноксвил вдигна ръка и тихо каза:

— Фримейсън, не мислиш ли, че това се дължи на нападките му срещу теб в „Нюзнайт“?

На Купър никак не му се понрави, че му напомниха за онова проклето предаване, но фактите си оставаха и той прецени, че въпросът е уместен.

— Разбира се — отговори Фримейсън. — Не се срамувам да призная, че губя пари. Но искам да знам какво е положението с вас.

Гостите се запоглеждаха, сякаш всеки се притесняваше да започне пръв. Фримейсън се обърна към неколцина от тях.

— Е, добре — рече накрая Самсон Гидингс. — Здравата съм я закъсал.

— И аз — присъедини се преподобния Джеймс Лейкърби. — Затъвам все повече. Не виждам никакви признаци на обрат.

Това явно отприщи бента.

— Аз също — обади се друг. — Направо загивам.

— И с мен е същото. — Няма кого да заблуждавам освен себе си. — И аз съм в кюпа, Фримейсън.

— Да, така и предполагах. Въпросите са два. Защо става така и какво може да се направи?

Самсон Гидингс се наведе напред и извади една от отвратителните си дебели пури, с каквито паството му никога не го бе виждало. Внимателно подряза края с джобно ножче и обходи с поглед присъстващите.

— Ами, за мен е ясно — той изглежда много по-добре от нас. И не говоря само за красивото му лице.

— Да — съгласи се Джон Гудинаф, пълен мъж със зле прикрепена на темето перука и без врат. — Пред него всички бледнеем. Той върши добри дела и не иска нищо в замяна.

— Какви ти добри дела! Та това са истински чудеса! — възкликна Гидингс. — Амин — обади се някой.

— Хората ни възприемат в различна светлина — продължи Гудинаф. — Опитах се да не му обръщам внимание. Дори не споменах за съществуването му, но мисля, че заприличах на щраус, заровил глава в пясъка.

— И навирил задник… — ухили се Самсон Гидингс. Е, някои от нас правят това от години.

Из стаята се разнесе приглушен смях.

— Няма смисъл да злословим по негов адрес — каза Джеймс Лейкърби. — Досущ лисицата и киселото грозде.

— Дори по-лошо — рече Боби Лий Мастърс. — Изглеждаме пълни глупаци и лицемери! Хората се чудят как е възможно да не обръщаме внимание на човек, появил се точно в края на хилядолетието, който може да е… Ами, Онзи, за Когото всички говорим. Най-сетне достойна за размисъл тема. Време беше да обсъдят фактите. Но никой нямаше настроение за това.

— Не знам за вас — каза Фримейсън, — но аз не го вярвам.