Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

— Ех, Тарджено, трябва ли винаги да си толкова непочтителен?

— Така спасявам живота си. Нещо друго?

— Не искаш ли да знаеш кои ще присъстват на съвещанието?

— Да разбира се — уморен отговори Франческо. — Кажи ми.

Списъкът на поканените съдържа множество познати имена — водачите на теле-евангелистките църкви и всички по-известни „пътуващи“ проповедници.

— Хм, интересно. Група съперничещи си пирани, събрани на едно място. И през ум не ми е минавало, че може да се случи такова нещо.

— Освен ако не са изправени пред някаква обща заплаха.

— Как ще влезеш на съвещанието? — попита Джовани.

— А, професионална тайна. Не се притеснявай за това. Дори да не стане, прикрепил съм подслушвателни устройства на Бевинс.

— Има ли начин да ги открие?

— Едва ли. Макар че го бива. Всъщност в Колорадо може и да ме е забелязал, но му липсва международен опит.

— Забелязал ли те е? Сериозно ли говориш?

— Спокойно отче, не се вълнувай. Може да е видял, че не съм само участник или зрител, но нищо повече. Вероятно ме е взел за агент на ФБР или някоя друга правителствена организация. Но това няма значение. Проме-них външността си. Сега няма да ме познае.

— Е, дано си постъпил правилно…

— Фактът, че още съм жив, е доказателство за това. Това съвещание ме безпокои. Явно се свиква набързо и по спешност.

— Съгласен съм. Всички ли ще отидат?

— Да, с изключение на един. Робърт Съдърланд е на ски в Швейцария.

— Обади ми се веднага, щом научиш нещо.

— Разбира се. Както казват американците: ти подписваш чековете.

— Каква лоялност. Не знам как бих живял без нея.

— Трябва да затварям. Предстои ми много работа. Имаш ли да кажеш още нещо?

— Нищо особено. Етиен продължава да настоява за аудиенция с папата. Твърди, че имала информация, която можела да разкрие само на него.

— Светият отец съгласен ли е да се срещне с нея?.

— Той дори не подозира за съществуването й.

— Все ще уредим нещо — може би негов двойник. Това може да я успокои.

— Правете каквото искате. Затварям.

— Господ да ти е на помощ.

Тарджено се изсмя.

— Не мисля, че компанията ми ще Му хареса. Лека нощ, Вани.

Линията изщрака и прекъсна. Джовани въздъхна тежко. Може би съвещанието се свикваше само като предварителна подготовка за Международния религиозен събор.

Инстинктите му обаче подсказваха нещо много по-голямо.

Франческо угаси лампата, върна се в леглото и прокле затрудненията си. Беше твърде далеч от мястото на събитията и това го измъчваше. Не искаше да зависи от Тарджено за информация, но мисълта, че не владее положението, беше много по-неприятна. Фримейсън Купър.

Джовани Франческо би дал всичко, за да разбере какво си е наумил този тип.

Но образът на властния телевизионен проповедник избледня пред по — голямата сянка, надвиснала над всяка негова мисъл. В плана имаше някаква грешка. Въпреки въздействието на Питър светът не вървеше към рая. Нап ротив, всяка победа на Питър се съпътстваше от бедствия и катастрофи. И след като самият Питър се провали, Джовани не можеше да се отърси от мисълта, че във великия замисъл има някакъв недостатък.