Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
За миг Купър изглеждаше потресен, сетне се усмихна равнодушно.
Купър: 0, нямам представа. Затова църквата ми наема счетоводители. На тях трябва да зададете този въпрос.
Каренца: В такъв случай цифрите са верни. Защото аз направих именно това — обърнах се към фирмата която се занимава със счетоводството ви.
Купър: Какво? И те ви казаха?
Каренца: Да.
Купър очевидно се ядоса, но много умело сдържаше гнева си. На челото му изпъкнаха няколко вени и лявата му ръка се сви в юмрук, но нищо повече.
Купър: Разбирам…
Каренца: И така, ако приемем, че сметките им са приблизително точни, 47 милиона долара са влезли в нечий джоб. Не знам за зрителите, но въпросът, който мигновено изскача в моите мисли, е: в чий джоб?
Купър: Не обръщам толкова голямо внимание на паричните въпроси на моята църква, отче. За такива неща се консултирам с финансистите или с директорския съвет.
Каренца: Да, убеден съм, че те имат — съвсем ясна представа къде отива разликата.
Купър: Не ми харесва тонът ви, отче. За злоупотреби ли намеквате?
Каренца: Не знам как го наричате. Но кажете, преподобни, вярно ли е, че вие всъщност притежавате градовете Бесемет и Бирмингам в Алабама? И че държите контролния пакет от акции на почти всички производства в областта Шелби?
Купър: Е, няколко корпорации имат делови връзки с Шелби…
Пптър пак погледна листа, после отново се вторачи в камерата.
Каренца: И така… Компании с имена като „Божествен агнец лимитид“, „Маслинена горичка инкорпорейтид“, корпорация „Фрикуп“ … които всъщност са ваша собственост. Така ли е, преподобни?
Купър: Добре сте се подготвили.
Каренца: Благодаря.
На екрана внезапно се появи лицето на Мел Камерон. Изглеждаше доволен. Предаването протичаше така, както се бе надявал.
Камерон: Господа, извинявайте, че ви прекъсваме, но трябва да излъчим реклами.
Видеостената зад Камерон показа последователно лицата на всички гости. Физиономията на Купър изразяваше едва сдържан гняв.
Купър: Почакайте! Как се осмелявате да прекъсвате точно сега?
Камерон: Съжалявам, преподобни, но трябва да дадем възможност на нашите телевизионни клонове да се представят. По всичко личи, че ще надвишим определеното ни време и те трябва да чакат.
Купър: Къде остана равнопоставеността? Настоявам за еднакво време!
Камерон: Предоставихме ви достатъчно време, преподобни. Програмата продължава да се излъчва.
Започнаха рекламите. Марион взе дистанционното управление от Били, изключи звука и каза:
— Не очаквах, че Питър ще извади тежката артилерия. А ти?
Той поклати глава.
— И аз.
— Невероятно. Сякаш обяви война на всички.
Били кимна.
— Видя ли лицето на Купър накрая?
— Беше бесен, нали? Били се прокашля.
— Нямах предвид това. Мисля, че Купър е истинска змия, Марион.
— Били!
— Така е. Всеки, който има толкова пари като него, може да си купи каквото поиска. Питър е луд да се заяжда с такъв тип. Марион се вгледа в него, сетне попита:
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Запомни думите ми. Купър не обича да му се подиграват.
— Да, вярвам ти. Смяташ, че трябва да засилим охраната ли?
— Да. Още утре ще говоря с момчетата.
Марион отново погледна екрана. Камерон тъкмо даваше на преподобния Купър възможност да коментира фактите, изнесени от Питър. Но Купър умело отклони въпроса. Подходящият момент беше отминал и той предпочете да наблегне на необходимостта от религия в днешния объркан свят, позовавайки се на скорошните природни бедствия. Направи връзка между настъпващия край на хилядолетието и внезапните наводнения, урагани, вулканични изригвания, ужасите на гражданската война в Южна Африка и повсеместния упадък на законността и реда в света. Калхун допълни изказването му с непубликувана информация за взрива от новородени с увреждания и съобщенията на фермерите от Илинойс за множество уродливи раждания сред добитъка. Марион не беше съгласна с тези обобщения, но някои от споменатите катастрофи не можеха да бъдат пренебрегнати. Светът наистина се носеше стремглаво към някакво уникално събитие — далеч по-голямо от края на века — и понякога тя имаше чувството, че човечеството е на ръба на истински катаклизъм.
Ако предзнаменованията и поличбите бяха налице, както твърдяха проповедниците, вероятно Питър можеше да направи нещо, за да облекчи положението на хората. Марион продължи да гледа предаването, което стана безинтересно. Питър мълча през цялото време. Явно бе казал ксичко, което искаше, и когато усети, че шоуто става скучно, Камерон се приготви да му сложи край. Марион погледна Били, който седеше умълчан и слушаше как Камерон казва лека нощ на гостите. Тази вечер Питьр се бе обърнал към огромна аудитория и беше успял да я спечели на своя страна. Провалът в Колорадо избледня. Марион чувстваше как властта му непрекъснато нараства.