Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
Субик Бей, Олонгапо Сити, Ухаещата река, басейнът на бекярското общежитие, бар „Куката“, офицерският клуб в Куби с редиците телефонни автомати — всичко това бе до болка познато на Джейк и предизвика в него прекалено много спомени.
Той взе шепа монети от по четвърт долар и седна в една от кабините с чаша джин-тоник в ръка, но не се обади. Кали не беше в Хонконг, а в Чикаго. Пощата пристигаше редовно, но без писма от нея, фактически не бе получил нищо, откакто ѝ се обади от Хаваите.
Не се бе получило, както го мислеше. Седеше в телефонната кабина, пушеше цигара, отпиваше от напитката си и се чудеше, къде бе сгрешил.
Е, връщане назад нямаше. Това бе една от по-неприятните реалности в живота. Песента върви само напред, не можеш да я пуснеш обратно.
Морган Макфърсън, Кори Форд и Боксмън ги нямаше. Отидоха си завинаги. Тайгър Коул беше на рехабилитация във Флотския авиомедицински институт в Пенсакола, занимаваше се в същия гимнастически салон, в големия хангар до кея, където ходеха курсантите. Сами Ландийн пишеше заповеди в отдел „Личен състав“ на Флота във Вашингтон, шкиперът Кампарели беше в щаба на някакъв адмирал в Оушана. Двете Огита бяха напуснали Флота — Големият довършваше образованието си, а Малкият се бе записал да учи за зъболекар.
А той беше тук, седеше с отворена врата в телефонната кабина в шибания Куби Пойнт и слушаше как младите се напиват и се навиват да ходят от другата страна на реката, спорейки дали курвите на По Сити си струват риска.
Ей ги там, на бара, дори песента им беше същата: „Седя си в стаята за инструктаж, в блян за Куби и курвата от По. О, Лупи, милата ми Лупи, дето се ебеш горещо и го лапаш цял...“ Всичките му приятели се оправяха някак си, само той бе заседнал в тази лайняна дупка на края на света. Войната свърши и той нямаше къде да отиде. Жената на мечтите му не го искаше, а летенето вече не беше кеф. Само опасно. За Маккой това беше достатъчно, но не и за Джейк Графтън.
Той довърши първото си питие и започна второто — тук винаги си поръчваше по две и запали нова цигара.
Просто му беше писнало. От летенето, от летците, от миризмата на кораба, от миризмата на моряците, от миризмата на собствения му летателен костюм. Писнало му бе от едва шуртящите душове на борда, писнало му бе да плава на сивото корито, да седи в подобни барове, да бъде на двайсет и осем без никаква идея за бъдещето си.
— Хей, к’во праиш тука? — Флап Ле Бо.
— Какво ти се струва, че правя, заднико? Чакам да ми се обадят.
— Кой ще ти се обажда?
— Госпожица „Ноември“. Пентагонът. Холивуд. Уолтър Откачалката. Шефът на федерацията по бейзбол. Все някой.
— Хммм.
— Напивам си се.
— Не ми изглеждаш на много пиян.
— Сега започвам.
— Искаш ли да ти правя компания или ще се напиваш соло?
— И ти ли ще чакаш на телефона?
— Не. Единственият, който може да помисли да ми се обади, е Господ, но и за него не съм сигурен. Но той поне знае къде и кога да ме намери, ако му потрябвам.
— За Бога, това звучи добре. Ако е истина. Но нали сам казваш, че не си сигурен?
— Не, не съм.
— Това е животът.
— Ела на бара, аз черпя.
— Малко пари от Морската пехота са винаги добре дошли. — съгласи се Джейк. Той се надигна от кабината и последва Флап през салона и няколкото стъпала до бара.
Флап си поръча бира, а Джейк се сдоби с още два джин-тоника.
— Само това се пие по тропиците — каза той на Флап, който весело подхвърли седемдесет и петте цента, добавяйки един десетак за бармана. Американците не бяха стипци.
— Госпожица „Ноември“, а?
— Да — отвърна Джейк Графтън. — Написах ѝ хвалебствено писмо за циците. Дал съм ѝ номера на тази телефонна кабина. Казах ѝ кога ще съм в Куби. Всеки момент ще се обади.
— Хайде да идем да поиграем голф. Има достатъчно време, докато се стъмни.
— Голфът си е натоварване. Да махаш по топката в тази жега и влажност...
— Давай — каза Флап. — Вземи си и питиетата. Ти ще караш голф-карта.
„О, Лупи, милата ми Лупи, дето се ебеш горещо и го лапаш цял...“
Пред клуба имаше редица от таксита. Джейк и Флап отидоха при най-предното. Джейк отпи по една здрава глътка и от двете си питиета, за да не ги разсипе, и се намести на задната седалка.
Понесоха се сред облак синкав дим, с ревящ двигател. Филипинецът се бе залепил за волана на малката кола и ръгаше съединителя и скоростите като Марио Андрети.