Траперът „Лешоядовия клюн“

— Същият.

— А-а, тогава го познавам. Той е един стар, необщителен ветеран, колкото груб, толкова и честен, ала добре поставен пред своя суверен.

— Описанието е съвсем точно.

— Запознах се с него при моя вуйчо, който е неговият банкер.

— Негов банкер? Казва се Валнер, доколкото ми е известно.

— Така е. И ще ви поясня, че една моя леля — сестра на майка, — се омъжи за тоя буржоа Валнер, следствие на което стана роднина на нашия майор, който ми е братовчед.

Останалите офицери се спогледаха учудено. Какво му хрумна на Платен да се впуска с такава откровеност в родствените връзки и излага по тоя начин майора? Но Курт разбра подбудите. Платен искаше да му даде удовлетворение за приема, който му оказа майорът и същевременно да напомни на горделивите офицери, че във висшите аристократични среди не всичко е така, както се представя.

Втората партия започна. Курт отново спечели. По време на третата всеобщото внимание се насочи към Рафенов и Голцен, които захванаха дружески да се занасят.

— Вярно, отново си петдесет точки напред — изръмжа Рафенов. — Нещастник в играта!

— Но щастливец в любовта, както вече се изразиха — подхвърли Голцен.

— Е, да, а ти ще трябва да платиш облога. Момичето ще бъде мое, какво говоря, то си е направо мое.

— Какъв облог? Какво момиче? — запита споменатият повторно майор, който или наистина не знаеше за облога или искаше още веднъж да отвори дума за него.

— По повод една възможност Рафенов да докаже, че е неотразим — отговори Голцен.

— Изяснете се по-разбираемо!

Голцен се залови да разказва събитията и всички се заслушаха в изложението. Двамата шахматисти също прекъснаха партията, насочвайки вниманието си към разказа.

— Да, Рафенов е полковият донжуан. Той твърди, че вече е покорил тази красавица — завърши Голцен.

— И вярно ли е? — попита полковникът, сметнал, че е дошло време да каже някоя дума и заглади конфузията около себе си.

— То се подразбира — отзова се Рафенов. — Но по принцип кой е неотразим? Не само аз, а всеки хусарски офицер от гвардията. Естествено, ако в нашата среда напират да се намърдат низши елементи, много скоро на това наше привилегировано положение ще бъде сложен край.

При това безогледно оскърбление всички очи се отправиха към Курт, ала той отново премълча. След като напразно бе изчакал някакъв отговор от страна на новия камарад, Рафенов продължи:

— Срокът, за който се обзаложихме, още не е изтекъл, значи и все още не е необходимо да представям доказателства. Но момичето беше някаква файтонджийска дъщеря и не е трудно човек да се справи. Засега мога само да кажа, че седнах в нейното купе и я придружих до дома й.

— Дъщеря на файтонджия? — разсмя се полковникът. — Моите най-добри пожелания, лейтенант! Значи е от лесно по-лесно да спечелите облога!

В този момент Курт извади пура и докато отрязваше невъзмутимо края и бъркаше за кибрит, се обади:

— Ами! Хер фон Рафенов ще изгуби тоя облог!

След като се бе оставил на два пъти Рафенов да го оскърби, никой не очакваше да вземе отношение за неща, които вероятно не го засягат. Ето защо удивено наостриха слух. Рафенов пристъпи бързо крачка напред и запита: