Траперът „Лешоядовия клюн“

— Сервитьорка ли сте тук?

— Да — отговори.

— Къде е съдържателят?

— В кухнята.

— Заведете ме при него!

Тя отведе човека до кухнята и му посочи хотелиера. Служителят се обърна към него:

— При вас е отседнал чужденец, записан под името капитан Шоу?

— Да, майн хер.

— Добре, съвпада. Верни данни сте представил. Аз надникнах в регистъра за чужденци в полицията. Ето и значката, удостоверяваща, че съм полицай. Капитанът тук ли е?

Хотелиерът разгледа значката, кимна и отговори:

— Току-що се върна. Ще го намерите на първия етаж, стая номер единадесет.

— Добре. Дошъл съм да го арестувам. Но вие наредете на персонала си много да не дрънка!

Чиновникът излезе от кухнята и изкачи стълбите. Единият от придружителите му остана в началото на стълбището, а другият горе. Полицаите се разположиха из фоайето. Лесно намери номер единадесет. Служителят почука и влезе при последвалата покана.

— Най-сетне! — провикна се капитанът нетърпеливо. — Вие ли сте съдържателят?

— Не, хер капитан.

— Ха! А кой тогава? — учуди се Шоу.

— Имам честта, служител от местната полиция. Капитанът се стресна, ала бързо се съвзе и каза:

— О-о, тъкмо навреме, майн хер. Аз съм ограбен и…

— Ограбен? Хмм! — насили се да се усмихне служителят. — И какво ви е изчезнало?

— Един много важен документ.

— Ето как се заблуждавате. Този документ не ви е бил откраднат, а конфискуван.

Шоу се дръпна крачка назад. Беше като поразен от мълния.

— Конфискуван? — изломоти. — От кого?

— Подобни неща не се обсъждат.

— Но кой има право да се рови в багажа ми, докато отсъствува?

— Всеки честен гражданин, който желае да предпази страната си от вероломство. Капитан Шоу, или както там се казвате, последвайте ме, вие сте арестуван!

Ако Шоу се бе стъписал преди малко, сега пред откритата опасност в миг възвърна хладнокръвието си. Ясно бе, че арестуват ли го, е загубен. Трябваше да избяга. Но как? Коридорът при всички случаи се пазеше, значи единственият изход водеше през прозореца. Полицаят трябваше да бъде изигран. Но за тая цел бе необходимо да се доближи до него, без да предизвика подозрението му, тъй като Шоу не без основание предполагаше, че онзи носи оръжие. Ето защо направи удивена физиономия, посегна към куфара, отвори го и каза:

— Хер комисар, трябва да има някаква грешка. Погледнете в куфара! Намиращите се вътре препоръки и легитимации ще ви…

Повече не продължи. Беше се приближил достатъчно до служителя — държеше куфарчето на педя от него. При онова «ви» го остави да падне и стисна ненадейно гърлото на неочаква-щия нападение полицай с такава сила, че дъхът му секна. Лицето му посиня, ръцете конвулсивно ловяха въздуха, крайниците потрепериха, ръцете се отпуснаха и Шоу го плъзна на земята. Полузадушен, полицаят бе изгубил съзнание.

— Така, наполовина вече съм спасен! — процеди Шоу. — Какво е един кашок срещу капитан Грандприз!

Заключи куфарчето, отиде до прозореца и го отвори. В момента тротоарът беше безлюден, не се виждаха и полицаи. Пред съседната къща бе спрял файтон. Кочияшът стоеше до него. Шоу стъпи на прозоречната рамка. Скокът бе висок, но не опасен. Едно прелитане и Ландола се намери на плочника, без някой да е видял, откъде се взе така внезапно.